Айра Левин - Кулата на ужасите

Отвори по-широко. Видя гледка, която смрази кръвта му. На пода до леглото седеше мъж с окървавено лице и стенеше, притиснал покрити с кървава пихтия шепи към очите си. Пит Хендърсън. Пурпурночерни дупки зееха на мястото на очите му като на актьор, гримиран за последно действие на „Едип цар“. Част от разпокъсаното и усукано перде се точеше към прозореца, където… Велики боже! Някой се мъчеше да се покатери и вдигна към него чернокоса глава. Втурна се покрай Хендърсън и се отпусна на едно коляно. Сърцето му се блъскаше в гърдите. Хвана колана на джинсите откъм гърба й и подложи ръка под нея. Тя бе вкочанена и трепереше в мокрото поло. Помогна й да се издигне до перваза. Преметна вътре краката си, претърколи се в стаята и замижа. Протритите колене на джинсите бяха подгизнали от кръв.

— Господи — промълви той.

Хендърсън простена.

Настани я да седне и затвори прозореца зад гърба й. Изправи се и затвори другото крило. Разкопча сакото си.

— Веднага ще извикам линейка. — Не усети, че вика.

— Не съм глух — промърмори Хендърсън.

Тя седеше задъхана и разтреперана, загледана в Пит. Притискаше ръце към тялото си, мушнала длани под мишниците. Косата й бе мокра и разчорлена, устните — посинели. Сам я наметна със сакото си. Обърна се към него.

— Къде е Фелис? Котката ми.

— Избяга в хола.

Отпусна ръце и с тяхна помощ се изправи.

— Искам душ.

Помогна й да се задържи на крака.

— Какво сте правили тук, за Бога?

Тръгнаха по пердето на пода, той я подкрепяше и гледаше как трепери и се задъхва. Хендърсън простена. Тя се придвижваше покрай дрешника, вперила поглед пред себе см. Сам я придържаше през кръста и раменете.

— Той… искаше… да убие и двама ни.

— Но защо?

— Убил е и другите. Наблюдавал е сградата. С видеокамери.

— Какво?

На прага отметна сакото от раменете си.

— Той е собственик на сградата. Телефонът е там. Внимавай, пистолетът ти е у него. — Подаде му сакото и го погледна. — Син е на Теа Маршъл.

— Допусках го! Но какво общо имат видеокамерите? Върви, върви, извинявай!

Тя влезе в банята и запали лампата. Затвори и заключи вратата.

Събу маратонките, като си помагаше с пръстите на краката. Влезе в кабинката.

Хвана крана „Ар Деко“ и пусна горещата вода.

Съблече се под водната струя и заразглежда ожулените си колене, ръце и пръсти. Замасажира се по ръцете.

Направи водата още по-гореща.

Прегърна раменете си и се разрида.

Когато малко след два часа през нощта слязоха от полицейската кола пред „върха на ужаса“, от двете страни на входа грееха прожектори, между паркираните микробуси почти нямаше място за минаване. Откъм Деветдесет и втора улица още един микробус взе завоя със свистящи гуми. Към тях се насочиха черни камери, накацали по раменете на разни мъже. Сам им направи знак с ръка да дадат път. Появи се Уолт с греблото за сняг.

Добраха се до фоайето, където двайсетина обитатели на сградата стояха скупчени около транзистори и се договаряха за съвместим съдебни искове.

— Вярно ли, че апартаментите са били наблюдавани — запита Вайда.

— Да — отговори Кей.

— Той ли е убил Рафаел и останалите. — Гласът на Дмитри.

— Без Брендън Конахей — поясни тя.

— Изнесоха някакви касети. Ние ли сме записани на тях? — Стефан.

Кимна.

— Той ослепя ли? — Не можа да познае гласа.

— Да — намеси се Сам. — Приятели — заговори той, застанал с вдигнати ръце пред асансьорите, — дадохме интервю за журналистите, след като излязохме от участъка. Утре ще прочетете всичко във вестниците. Не искам да бъда груб, но преживяхме тежка вечер, особено госпожица Норис. Питър Хендърсън е в болницата „Метрополитън“ под полицейска охрана. Вече няма да може да наблюдава нищо и никого. Ако имате въпроси, обърнете се към инспектор Райт в Деветнайсети участък. Много приятен и вежлив човек. Благодаря.

Тръгнаха нагоре с десния асансьор.

Направи истинско кафе. Изпиха го на дивана. Фелис спеше, свита на кълбо в скута й.

— Ще стане най-известната котка в Съединените щати — отбеляза той. — Сигурно ще я сватосат с Морис от „Девет живота“.

— Ще е полезно и за двамата. — Отпи от чашката.

Усмихна се, загледан в нея. Пийна кафе и вдигна очи към полилея.

— Невероятно. Телевизионна маниакална лудост… Предполагам, че рано или късно трябваше да се появи и това.

— Той не е първият случай. Има и един хотел, който се наблюдава по същия начин, плюс още две жилищни сгради. Поне така ми каза. Слушай, Сам, искам да знаеш, че никога не съм те гледала. Поставих това условие — да изключи твоя апартамент и всички бани.