Айра Левин - Кулата на ужасите

— И е щяла да те издаде? — Той кимна. — А ти си я принудил да напише писмото…

— Не. Сам го написах. — Ухили се. — Направих качествени фотокопия на страници от бележниците й, изрязах и сглобих различни фрази, които съставиха писмото, пак направих копия и започнах да повтарям буквите. Преписах го около петдесет пъти, докато започнах да пиша свободно с почерка й. Имах много време — направих дарение от сто хиляди долара на „Грийнпийс“, а тя ми даде срок от един месец да махна мониторите. — Погледна си часовника.

— Предполагам, че в началото си…

Той стана и насочи пистолета към нея.

— Ще трябва да отидем в спалнята. Ако решиш да викаш, ще бъде напразно. Вайда и Фил ги няма. — Тупна с крак. — А семейство Острау наистина имат гости. Затова насрочих всичко толкова късно.

— Пит, моля те…

Наведе се над нея.

— Нямам друг изход. Повярвай ми, мислих цяла нощ. Ти си като Роки Шиър. И да ми се закълнеш, че ще вземеш подкуп, няма да ти повярвам. Хайде. Ставай. — Вдигна дулото.

Тя пое дъх, извъртя се и ставайки, грабна ножа и замахна към главата му. Той се сниши и тя падна по корем на масичката. Блъснаха ръчката на стола, който се прекатури и ги повлече на пода. Фелис измяука и побягна.

Затъркаляха се, тя се озова над него и се вкопчи в китката на ръката му, която държеше пистолета. Другата му ръка я хвана за гърлото и я отблъсна, тя я издра с нокти. Отново се претърколиха и този път той остана отгоре. Пусна я и се изправи с пистолета. Стоеше запъхтян. Тя се вдигна на колене и заразтрива гърлото си.

— Мога да те гръмна и тук. Планът ми е гъвкав.

Кей го удари в слабините с книгата за Магрит и когато той се присви, се впи с две ръце в китката му. Изви ръката му над рамото си, извърна се и го прехвърли през гърба си. Пит изохка и я удари по другото рамо. Тя изтръгна пистолета от пръстите му, сниши се и се обърна. Тръгна заднишком към прозореца, хванала оръжието с две ръце. Целеше се в него, а той седеше на пода и се държеше за рамото. След това започна да си разтърква ръката. Сините му очи я гледаха втренчено. Фелис измяука откъм барчето.

Дебнеха се задъхани.

— Стреляла съм точно с такъв в Сиракуза. Изправѝ се до стената отсреща!

— Кей… — Пристъпи встрани, без да сваля очи от нея.

— Хайде — рече тя с пистолета в ръце, сложила пръст на спусъка. — Не говори. Не искам да чуя нито дума. Стоеше неподвижен.

— Даже ако е „довиждане“ ли?

Обърна се и побягна.

Тя го проследи с дулото, без да натиска спусъка. Гледаше как тича — не из хола, а през антрето и в спалнята. Тръшна вратата.

Свали пистолета.

Вгледа се в затворената врата и се втурна към нея.

Спря — почувства хлад по глезените си. През процепа на прага влетя една снежинка и остави мокро петно на пода. Затвори очи и пое дъх. Бутна вратата под напора на студения вятър. Отвори я докрай.

Пердетата се носеха във въздуха и плющяха в осветената спалня, лявото крило на прозореца зееше към виелицата, снега и мрака.

Стоеше вцепенена. Преглътна. Облегна се на рамката и затвори очи. Пистолетът висеше отпуснат в ръката й.

Пое дъх и въздъхна. Влезе и остави пистолета на леглото. Обхвана раменете си с ръце, очите й сълзяха.

Изтри ги с кокалчетата на пръстите си и тръгна към прозореца. Дръпна пердето встрани, разпери ръце и се хвана за студената бронзова рамка. Надвеси се към вятъра и снежинките и погледна белотата, която се разстилаше далеч под нея. Вятърът утихна, вратите на дрешника се отвориха. Обърна се и го видя да посяга към гърдите й. Блъсна я и тя полетя заднишком.

Усети, че по ръката я докосна плат и инстинктивно го сграбчи. Увисна. Хвана се и с другата ръка. Въртеше се във въздуха, вкопчена в кретона, краката й ритаха безпомощно. Рамото й удари тухлите, едната маратонка се плъзна по стъклото. Видя го над главата си. Гледаше я. Пердето изпращя. Тя погледна нагоре към корниза.

Закатери се с ръце по плата и видя как крайната кукичка се откачи, последва я втората, а след тях увисна цял ред. Успя да достигне перваза и се улови най-напред с едната ръка, сетне с другата. Изтегли се нагоре, опряла колене в тухлите. Изтласкваше се с бедра и колене, издърпваше се с ръце и пръсти. Вятърът я блъскаше откъм гърба, пердетата плющяха извън прозореца, вратата вътре се затръшна.

— По дяволите! — Той клатеше глава и гримасничеше към нея. — По дяволите… — Висеше от металния перваз, втренчена в него нагоре. — Нямам друг изход! — Проплака. — Трябва да помисля и за себе си! — Отдръпна се от прозореца.