Джеймс Кан - Полтъргайст

Марти успя да се добере до банята в дъното на коридора и се скри там задъхан. Бляскавата зелена мъгла, плъзнала навсякъде наоколо, за него бе последната капка. Стига толкова! Чудеше се как още не е умрял от страх. За учебен стаж бе прекалено, поне що се отнасяше до него. Значи зелена святкаща мъгла, така ли? Добре! Просто ще си кротува тук до края на нощта, а на сутринта — „Много благодаря!“ и хоп! — право в самолета за вкъщи да си пише мемоарите.

Запали лампата, спусна капака на клозетната чиния и седя там, докато дишането му се нормализира. Ето, така е по-добре! Странни звуци проникваха от дневната, но той не искаше да знае нищо за тях. Затвори вратата на банята и се заключи.

А сега какво? Огледа се наоколо в малката, чиста стаичка. Бяла порцеланова мивка, бяла порцеланова клозетна чиния, бели матови стени, бели плочки по пода, бяла тоалетна хартия, бял сапун „Слонова кост“, бяла мазилка на тавана. На стената висеше картина — акварел с червени калифорнийски макове, под стъкло и в рамка. Над мивката имаше огледало, което скриваше аптечката. Само че Марти нямаше да поглежда повече в никакви огледала тази нощ. Просто се усмихваше и седеше в очакване на утрото.

Започна да потрепва с пръсти отстрани по бидето. Затананика си някаква песничка. Необичайни звуци се промъкваха под вратата. Той затананика по-силно. Като че ли захладня. Ставаше течение или нещо от тоя род. Вдигна яката около врата си и пак започна да потупва ритмично порцелана. Цоп! Показалецът му хлътна в нещо лепкаво по ръба на тоалетната. Браво бе, Марти! Право в десетката! Долепи пръста до палеца, за да го усети по-добре: много бе лепкаво. С отвратена усмивка вдигна ръка пред лицето си, за да види какво е полепнало по нея.

Ръката му се топеше.

Отскочи назад тъй рязко, че събори капака на казанчето и той издрънча на пода. С първобитен ужас се взираше в ръцете си — и двете бавно се стичаха, пръстите му се източваха, кожата капеше като восък в локвички на плочките. Марти почна отново да се задушава. Хлъзна се от тоалетната и с трясък се приземи върху линолеума. С обезумял поглед въртеше глава от единия към другия ъгъл, напразно търсейки обяснение за нещастието си. Утеха нямаше. Като омагьосани ръцете му започнаха да се разтягат от раменете надолу, сякаш бяха от тесто. Удължаваха се и изтъняваха, докато станаха три пъти по-дълги от нормалното и като опря кокалчетата на пръстите си на пода до себе си, лактите му щръкнаха във въздуха над главата му, почти като краката на огромен паяк.

За миг тази мисъл предизвика ужасяващо видение и той бързо погледна надолу — но не, не бе паяк!

И все пак се чувстваше наистина странно. Всъщност някак… могъщ. С кристално ясно съзнание, мисълта му режеше като бръснач — като след половин грам кокаин. Марти лукаво се подсмихна, присви колене към гърдите си и се облегна на стената. Не бе съвсем сигурен, но му се струваше, че става по-голям. Ама много по-голям. Чу как шевът на панталоните му се разпра отзад. Усмихна се отново. Слюнка преля над долната му устна, проточи се на дълга нишка до пода и там се събра в локвичка. Наведе глава и облиза плюнката от пода. Това бе лесно, защото шията му бе станала по-дълга и леко огъната напред, а челюстите му бяха изпъкнали като зурла. Така че бе лесно да се наведе и да оближе слюнката. Лесно и приятно.

Ризата му се скъса. Това го разсмя, но от устата му излезе само съскащ звук. Той му се зарадва. Кх-х-х-х-х! Отново се наду — дрехите му се разпаднаха на парцали. Въобразяваха си, че ще могат да го скрият в дрехи, глупаци такива! Скоро щяха да разберат колко наивни са били. Щеше да им покаже лицето си.

Огледа стаята. Какво търсеше? Нещо му се искаше, но какво? Повдигна капака на тоалетната до себе си с десетсантиметровите си нокти. Пъхна глава в чинията и залочи. Не, нещо друго беше.

Погледна към огледалото на стената. Внезапен гняв забушува в него като пожар мразеше огледалата. С едно движение се надигна и разби стъклото с лапата си на влечуго. То се пръсна на парченца, отломъците се разпиляха навсякъде. Цяла минута дишаше тежко, после взе едно от по-големите късчета и го изяде. Стъклото бе вкусно.

Марти изяде всички шишенца от лекарства в аптечката. Откачи картината от стената и захапа стъклото й. Вече се чувстваше по-добре. Почеса се в неясна възбуда. Звуците откъм предната част на къщата привлякоха вниманието му. Той блъсна вратата на банята, без да си играе да я отключва, и се запъти с подскоци през вестибюла към дневната.