Джеймс Кан - Полтъргайст

— Как върви?

Всичко е по план. Танджина, изглежда, е в състояние, сега като че ли е вторият етап на съня. Рита скоро ще има първия си Предаващ сън.

— Разчиташ, че ще е Предаващ.

— Затова сме тук — за да проверим това.

— Каква е темата тази нощ?

— Чакай да видим — каза д-р Леш. — Първо казах на Рита да сънува почетната обиколка на манежа в цирка, вторият й сън ще бъде, че кученцето и е избягало, а в третия ще има сбиване с полицай. На Танджина, разбира се, казах да сънува каквото й дойде на ум…

— Какъв ум обаче!

— Бих искала Нобеловият комитет да ни види сега.

— Ето как предрешаваш изхода от експериментите — не се сдържа Райън — това е емпирично изследване. Наблюдаваме и регистрираме. Ако е възможно, правим извод.

Леш разтърка очи:

— Струва ми се, че ме обхваща солипсизъм на стари години.

— Какво е това? — запита с подозрение Марти.

Той мразеше да се употребяват думи, които не разбираше.

— Това е теорията, че съществува само собственото аз или че само неговото съществуване може да бъде доказано — обясни тя. — Всичко останало, всичко това, цялата вселена е измислица на аз-а. Дори и вие, приятелю, сте само една от моите илюзии. Призрак на моето съзнание.

— Аз ли съм един от вашите призраци? — разсмя се Марти. — Ама че смешно. — Той сгърчи пръсти пред лицето й. — А-у-у, а-у-у.

— Ето — отбеляза Райън с най-академичния си тон, — Марти е емпирик. Бас държа. Той вярва, че цялото знание идва от опита посредством Сетивата. Действителността се наблюдава сетивно.

— Ще пия за това — приятно се усмихна Марти, вдигайки към устните си пластмасовата чашка с кафе.

Той беше утвърден нехранимайко, велик шампион на сетивните реалности.

— А вие? — обърна се Леш към Райън.

— Аз? Аз съм натуралист. Смятам, че всички предмети и явления подлежат на научно обяснение. Вселената не е нито производна на аз-а, нито функция на разума. Вселената е… това, което е.

Това, което е и това, което не е, братче — Марти протегна ръка и Райън му върна ръкостискането.

— И това, което е — продължи Райън, — може да бъде обяснено. А това, което не е, се оправя само.

— А какво именно е това, което е, д-р Мичъл? — запита весело д-р Леш.

— Това са вълни, определено вълни — уверено заяви той, наполовина шегувайки се над самия себе си, наполовина сериозно. Електромагнитни вълни.

— Това е енергия, човече — каза Марти. — Всичко е енергия. Няма материя. Този стол тук с просто друг вид енергия. Атомите и те са просто енергия. Има сгъстена енергия и разредена енергия. Този стол е сгъстена енергия — той почука три пъти по крака на стола с кокалчетата на пръстите си, за да демонстрира. — Но тази падаща светлина е разредена енергия — той почука във въздуха под лъчите на висящата от тавана ярка лампа.

На третия път се разнесе едно силно „чук“. Всички подскочиха. Леш погледна монитора и се разсмя. Танджина току-що се бе обърнала насън и с обратната страна на дланта си бе ударила по таблата, точно под микрофона.

Останалите поклатиха глави. Райън потри веждите си:

— За миг се уплаших да не би всички ние да сме измислица на разума на Марти. Ама че зловеща мисъл!

— Е, внимавай, приятел, да не ми дойде някоя още по-зловеща мисъл и да те изям жив.

— Аха, сега имаме двама сражаващи се солипсисти…

— Чакайте, вижте! Нещо става.

Всички погледнаха към хартията на електроенцефалографа, течаща бавно под играещите писци.

— Четвърти стадий на съня, но наистина — това е странно — не би трябвало да има такава активност. Марти, провери ГСР-а.

Марти погледна един от волтметрите и повдигна рамене:

— Не, и тук съответства на стадий четвърти.

— Сигурен ли се, че главите бяха настроени?

— В какъв смисъл „сигурен ли съм“?

— Просто искам да кажа…

— Ей, вижте тук!

Те отново погледнаха електроенцефалограмата.

— ПГО върхове.

— ПГО-активността не е такава рядкост по време на четвърти стадий.

— Но обикновено са един или два сигнала — не би трябвало да има толкова много пикове, освен по време на РЕМ-сън — когато сънува.

— Може би тя сънува.

— В четвърти стадий?

— Сомнамбулите могат да имат силна ПГО-активност в четвърти стадий. Хората, които имат нощни кошмари също.

— Точно така. Изглежда, че тази неестествена електрическа активност възниква по време на бавен сън…

— Ето, тя тъкмо се обърна и ПГО изчезна. Вероятно…

— Дяволска работа, виж там!

Писците като че бяха побеснели. Изведнъж започна да се регистрира такава висока електрическа активност на мозъчните вълни, каквато те не бяха виждали никога и, колкото и да бе странно, в стадия на сън, който обикновено бе характерен е бавни, нискочестотни вълни. Писците направо изскачаха извън листа.