Гюнар Столесен - Докато смъртта ни раздели

Той се завъртя на стола и запрелиства в кутията с изрезките. Намери там една вестникарска снимка и ми я подаде: със ситен растер, неясна и правена сигурно с фотокамера, приспособена да снима на големи разстояния.

На задната седалка на голям черен автомобил седеше мъж със слабо лице и крив нос, с почти бяла коса. Той се бе навел напред, сякаш гледаше през предното стъкло или говореше нещо на шофьора си.

Вдигнах въпросителен поглед.

Уве Хаугланд кимна:

— Да, Хагбарт Хеле. Единствената му фотография от последните години, която притежавам.

Той ми подаде и друга. В обектива гледаше вторачено млад и тъмнокос, сериозен на вид мъж, облечен в костюм от трийсетте години. По физиономия приличаше на смазан охлюв.

— Младежки портрет — поясни Хаугланд.

Поглеждах ту към едната, ту към другата снимка. Между двамата мъже нямаше голяма прилика, но снимките бяха правени с половин век интервал помежду им.

Уве Хаугланд продължи:

— Преди няколко години публикувах поредица от статии за тези наши корабопритежатели зад граница. Някои от тях принадлежат към най-богатите хора в света, въпреки че зависят от конюнктурата и от военните конфликти. А Хагбарт Хеле в никакъв случай не е от „по-бедните“.

— Как мислиш, на колко може да възлиза състоянието му?

Той ме погледна безпомощно:

— Как е възникнала вселената, знаеш ли? Всичко се гради само върху предположения. Милиони, милиарди… невъзможно е да се каже. Нужни са проучвания, които ще отнемат няколко години. Трябва да се проверят всички негови акции в разни компании, фирми и параходни дружества в целия свят, да се пресметне имуществото му в много страни, в повече, отколкото ти си посетил.

— Хайде де!

— Така поне мисля.

— Нали съм служил във флота? Не е чак толкова грандиозна работа.

— Но той притежава плавателни съдове в повече пристанища, отколкото можеш да си представиш, и така нататък, и така нататък…

— Значи, така да се каже, е могъщ?

— Ако парите означават могъщество, то Хагбарт Хеле наистина е могъщ човек, Веум.

— За съжаление парите означават сила, да?

Той пак разпери безпомощно ръце.

— А как е станал толкова богат?

— Как е възникнала вселената, Веум? Как?

— Не ме интересува вселената. Интересува ме…

— Хагбарт Хеле.

— Точно той.

— Ала защо, Веум? — Той поривисто се наведе към мен и ме погледна изпитателно в очите. — Защо те интересува?

Очите ми се отместиха от него към прозореца, към прозореца на отсрещната страна на сградата. Там премина жена с папка под мишница. Може би тя бе нанесла на хартия казаното по диктофона. Оставаше някой да го подпише. Светът чакаше да го научи.

— Ти си имаш твоята работа, Веум — да се изразим така. Аз си имам моята. Първи септември не е толкова далеч. Може би ще ми дадеш възможност да отбележа този ден с едно по-голямо заглавие от обикновено, а?

Кимнах в знак на съгласие.

— Винаги съм готов за сделка. Ти ще ми дадеш твоето, а аз на теб моето.

— Тогава кажи ми, Веум. Защо те интересува Хагбарт Хеле?

— Добре, ще ти кажа. Това е стар случай, в който случайно се разрових. Отнася се до пожара в една фабрика, станал през пролетта на 1953 година. Фабриката се казвала „Пофугл“ и се намирала горе на Фьосангервайен. Тогава загинали петнайсет души, а собственикът получил значителна сума от застрахователното дружество. Той инвестирал разумно тези пари и…

— Тази история ми е позната. Изучил съм основно миналото на Хагбарт Хеле.

— Ах, точно така. По онова време той се казвал Хагбарт Хелебюст.

— Нещо друго?

— Нищо повече. Един мой приятел, следовател в полицията…

— Я какви интересни приятели си имал!

— Пенсионер. Участвал някога в разследването на този случай, между другото заедно с Конрад Фанебюст.

— Хелебюст и Фанебюст. Той да не би да се казва сега Конрад Фане?

— Не. Само не ми говори, че не знаеш кой е Конрад Фанебюст! Бил е кмет на Берген през…

Той вдигна едната си ръка, за да му отстъпя думата.

— Конрад Фанебюст, известен бергенски политик и бизнесмен, кмет на Берген през 1955–1959 година, управлявал е фирмата „Фанебюст Вигер“ заедно със съдружника си Уилям Вигер, загинал около 1972–1973 година при пожар в дома му и оттогава Фанебюст е единствен собственик на фирмата.

— Забравяш, че е герой от войната.

Лицето му се набразди с горчиви гънки.

— Да, забравям това. Конрад Фанебюст, известен бергенски герой от ожесточените боеве край Южния фиорд през април на 1940-а…