Гюнар Столесен - Докато смъртта ни раздели

— Да.

— Последният час преди зазоряване, когато умират най-много хора. Тогава пристигаха те, пратениците на смъртта. Гестапо. — Той спря за миг, отпи глътка бира и продума с мъка: — Най-лошото от всичко бе, че врагът се намираше и между нас. Гестапо имаше свои наемници и през тези военни години ставахме свидетели на най-голямата гнусотия: норвежци предаваха норвежци. Норвежци сочеха с пръст други норвежци и казваха: „Той и тя. Тук и там.“ Без предателствата им гестапо никога не би успяло да работи така успешно. — В погледа му се четеше дълбока скръб. — Из тъмните улици на Берген се въдеха особена порода клоакни зверчета, по-гадни и от най-краставите плъхове: съмнителни типове, за които войната носеше изгода. Извличаха от страданието пари, използваха ситуацията за собствено облагодетелстване. Убийци, мародери и спекуланти. Най-голямата свиня между тях беше този, когото познавахме под прякора Ротеифтен 23 23 Ротеифтен (норв.) — отрова за плъхове. — Б.пр. .

— Що за тип беше това?

— Ротеифтен бе сянка, привидение. Така и не го открихме. Една от най-големите трагедии след войната бе, че тъй и не разбрахме кой е бил Ротеифтен.

— Означава ли това, че…

— Като мисля за Ротеифтен, виждам пред себе си някаква измислена фигура, подобна на мерзавците, които изобразяваха на първите страници на детективските списания преди войната: шапка, нахлупена над очите, палто с вдигната яка и ревери, тайнствен поглед от лице с демонски черти. — Той преглътна и продължи: — Не се знае кога е започнал престъпните си деяния. За пръв път попаднах по дирите му във връзка с разследването на няколко големи предателства през есента на 1942 година. Но най-големите си гадости е извършвал от 1943-та до 1945-та.

— Дири от него?

— Беше обикновена следователска работа, но я вършех нелегално, което създаваше трудности, а и ефективността бе по-малка. Сведенията получавах от очевидци и от хора, които са били близо до местопрестъпленията му. А Ротеифтен не се задоволяваше само с предателства. Той сам отнемаше живота на хората, и то в стила на изключително опасен убиец, бих казал на природно надарен убиец. Никога не оставяше следи. Но в някои от показанията на свидетелите… Залавянето на Ротеифтен стана жизненоважен въпрос, ала не успяхме да го хванем нито тогава, нито по-късно, въпреки че заложихме всичко, за да успеем. Целта ни бе да откриваме предателите и да ги ликвидираме, ако това бе наложително.

— Да ги ликвидирате?

— Да. Беше война, Веум. Не играехме момчешка игра. Стараех се да вложа всичко от себе си, за да събирам сериозни доказателства, преди да предприемем подобна разправа.

— Спомена, че си попаднал на дирите му. На какви именно?

— Бързо стана ясно, че Ротеифтен притежава характерен отличителен белег: куца, вероятно с левия крак. Често е търсил убежище в местностите югоизточно от Берген, в посока към Ос — Юлвен. И нищо повече. Най-важното бе накуцването, забелязано още през 1942 година. При почти всички случаи имаше някой свидетел, забелязал куцащ човек около мястото на произшествието, но нерядко никой не бе видял нищо повече, злодеят често действаше като невидим.

— Виж ти!

— Да. Методът му бе да симулира нещастен случай. От всички, за които смятахме, че са погубени от Ротеифтен, девет на десет души бяха умрели от това, което наричаме естествена смърт. Разбира се, ако смяташ, че прегазване с автомобил, падане по стълбата, при което си счупваш врата, удавяне и т.н. могат да бъдат класифицирани като естествена смърт… Тези случаи така зачестиха, че започнаха да бият на очи.

През 1943-та по подобен начин загинаха осем души — все на ръководни места в съпротивителното движение. Само един от тях беше застрелян в упор. През 1944-та дадохме още дванайсет жертви, загинали по разни начини, плюс един застрелян, а петдесетгодишна жена, наш куриер, беше намерена удушена. Преди освобождението през 1945 година злодеят отне живота на още трима: две явни убийства и един „нещастен случай“. Пресметнахме, че носи отговорност за смъртта на двайсет и шест души от нелегалната съпротива, а като прибавим и извършените от него предателства, жертвите му възлизат на не по-малко от петдесет.

— И какво стана след войната?

— Работехме денонощно за разкриването му. След освобождението на страната обезвредихме редица банди и предатели. Разпитахме всички. Оказа се, че и във вражеския лагер нямаха представа кой е бил Ротеифтен. Немски офицер призна, че служел за връзка между Гестапо и предател норвежец, който куцал и криел лицето си под нахлузен на главата му чорап. Бил висок около метър и седемдесет и със силно развито телосложение. Приел от него голяма сума пари на пътя край Черния дол. На срещата дошъл от срещуположната посока. Имали и други срещи: край Сюднесхауген, Драгефиел, Нурднеа, Сандбреквайен и Фана. Винаги на тъмно, винаги с чорап на главата. Стигнахме до извода, че дори и в Гестапо не са знаели истинската му самоличност. Ползвали са помощта му и това ги е задоволявало. Немският офицер му носел само възнагражденията, заплащани за всяко убийство. Да, наистина единак — самотен и свиреп вълк.