Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

— Кажете ми какво стана после с Иешуа и Пилат — помоли Иван. — Умолявам ви, искам да зная.

— Ах, не, не — отвърна с болезнена тръпка гостът. — Само като си спомня за моя роман, и се разтрепервам. Вашият познат от Патриаршите езера би направил това по-добре от мен. Благодаря ви за разговора. Довиждане.

И докато Иван се опомни, решетката се затвори с тих звън и гостът изчезна.

Както се казва — нервите му не издържаха. Римски не дочака да направят протокола и избяга в кабинета си. Седеше до бюрото и гледаше с възпалени очи сложените пред него магически рубли. Финдиректорът губеше ума и дума. Отвън долиташе монотонен шум. Публиката се изливаше на потоци от сградата на „Вариете“. Крайно изостреният слух на финдиректора изведнъж улови ясна милиционерска свирка. Дори сам по себе си той никога не вещае нищо добро. А когато се повтори и на помощ му дойде втори, по-властен и продължителен, след което се чу ясно различим кикот и дори някакви дюдюкания, финдиректорът веднага разбра, че на улицата е станало още нещо скандално и отвратително. Колкото и да се мъчеше да не обръща внимание, разбираше, че то е тясно свързано с гадния сеанс на черния маг и неговите помощници. Чувствителният финдиректор не се излъга ни най-малко.

Щом надникна през прозореца, който гледаше към Садовая, лицето му се разкриви и той не просто прошепна, а изсъска:

— Така си и знаех!

На ярката светлина на силните улични лампи видя на тротоара долу една дама по комбинезон и лилави кюлоти. Наистина на главата си дамата носеше шапка, а в ръцете чадър. Около тази ужасно объркана дама, която ту приклякаше, ту се опитваше да бяга нанякъде, се вълнуваше цяла тълпа и тя именно издаваше кикота, от който по гърба на финдиректора преминаваха студени тръпки. Край дамата се суетеше някакъв гражданин, който свличаше шлифера си и от вълнение все не можеше да се справи с ръкава, не успяваше да си издърпа ръката.

Викове и луд смях долетяха и отдругаде, а именно откъм левия изход, и като обърна глава натам, Григорий Данилович видя друга дама по розово бельо. Тя скочи от паважа на тротоара, опита се да се скрие в един вход, но прииждащата публика й преграждаше пътя и нещастната жертва на собственото си лекомислие и страст към тоалетите, измамена от фирмата на отвратителния Фагот, мечтаеше само за едно — да потъне вдън земя. Един милиционер се беше запътил към клетницата, пронизвайки въздуха със свиркането си, а подир милиционера бързаха някакви ужасно весели младежи с каскети. Те именно се смееха и дюдюкаха.

Мустакат мършав файтонджия долетя пред първата гола и рязко спря дръглестата си грохнала кранта. Лицето на мустакатия беше радостно ухилено.

Римски се удари с юмрук по главата, плю и отскочи от прозореца.

Поседя известно време до бюрото, заслушан в улицата. На няколко места свиркането стигна кулминацията си, после взе да утихва. За учудване на Римски скандалът беше ликвидиран някак неочаквано бързо.

Беше дошло време да се действа, трябваше да се пие горчивата чаша на отговорността. През третата част от програмата телефоните се оправиха, сега трябваше да се обажда, да съобщава за станалото, да моли за помощ, да се измъква, да стоварва всичко върху Лиходеев, да отървава себе си и тъй нататък. По дяволите! На два пъти разстроеният финдиректор слага ръка върху слушалката и на два пъти я отдръпва. Изведнъж сред мъртвата тишина на кабинета телефонът сам иззвъня силно право в лицето на финдиректора и той потръпна и изстина. „Здравата съм се изнервил!“ — помисли си той и вдигна слушалката. В същия миг се дръпна от нея и побледня като платно. Тих и същевременно мазен и развратен женски глас прошепна в слушалката:

— Не се обаждай никъде, Римски, че ще има да патиш!

Слушалката тутакси заглъхна. Усещайки как го полазват тръпки, финдиректорът затвори телефона и се озърна, кой знае защо, към прозореца зад гърба си. През редките и с още крехка зеленина клони на клена той видя луната, забързана през прозрачно облаче. Кой знае защо, Римски прикова очи към клоните, гледаше ги и колкото повече ги гледаше, толкова по-силен страх го обземаше.

С голямо усилие финдиректорът се извърна най-сетне от лунния прозорец и се надигна. За обаждане не можеше вече и дума да става, финдиректорът мислеше сега само за едно — как да се махне час по-скоро от театъра.

Ослуша се: сградата на театъра беше безмълвна. Римски разбра, че отдавна е сам-самичък на втория етаж, и при тази мисъл го скова детски непреодолим страх. Ужас го обземаше само при мисълта, че ще трябва сега да мине самичък по пустите коридори и да слезе по стълбите. Събра трескаво от масата хипнотизаторските рубли, пъхна ги в чантата и се окашля, за да си даде поне малко кураж. Кашлицата му излезе хрипкава и слаба.