Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

В този миг му се стори, че изпод вратата на кабинета лъхна изведнъж гнила влага. Тръпки преминаха по гърба на финдиректора. На всичкото отгоре неочаквано взе да бие часовникът и удари полунощ. И това дори накара финдиректора да изтръпне. Но сърцето му съвсем изстина, когато чу, че в бравата на вратата тихо се превърта секретният ключ. Вкопчил в чантата влажни студени ръце, финдиректорът чувстваше, че ако шумоленето в ключалката продължи още малко, няма да издържи и ще закрещи сърцераздирателно.

Най-сетне вратата отстъпи пред нечии усилия, отвори се и в кабинета безшумно влезе Варенуха. Римски, както си стоеше, падна в креслото, защото краката му се подкосиха. Той пое дълбоко въздух, усмихна се някак угоднически и тихо промълви:

— Божичко, как ме уплаши!

Да, тази внезапна поява можеше да уплаши всекиго, но въпреки това беше и много радостна. Показваше се поне една брънка от толкова заплетената история.

— Хайде де, казвай по-скоро! Хайде! Хайде! — изхриптя Римски, като се вкопчваше в брънката. — Какво значи всичко това?!

— Прощавай, моля те — отвърна глухо влезлият и затвори вратата, — мислех, че вече си излязъл.

И без да си сваля каскета, Варенуха отиде до един стол и седна от другата страна на бюрото.

Трябва да кажем, че в отговора на Варенуха се прокрадна едва доловима странност и тя веднага прободе финдиректора, чиято чувствителност би могла да съперничи със сеизмографа на която и да е от най-добрите станции в света. Как така? Защо Варенуха се е запътил за кабинета на финдиректора, щом е предполагал, че него го няма? Нали си има кабинет? Това едно. И второ: от който и вход да беше влязъл Варенуха в сградата, той неизбежно би срещнал някой от нощните дежурни, а те бяха предупредени, че Григорий Данилович ще остане по до късно в кабинета си.

Но финдиректорът не можа да размисли по-дълго върху тази странност. Не му беше сега до това.

— Защо не се обади по телефона? Какво значи цялата тази идиотщина с Ялта?

— Ами това, което ти казвах — отговори администраторът и всмукна въздух, като че ли го безпокоеше болен зъб, — намерили го в една кръчма в Пушкино.

— Как в Пушкино! Та то е край Москва?! Ами телеграмите в Ялта?

— Бе каква ти Ялта! Напил телеграфиста в Пушкино и почнали двамата да вършат безобразия, покрай другото да пращат и телеграми с щемпел „Ялта“.

— Аха… Аха… Е, хубаво, хубаво… — не изговори, а сякаш пропя Римски. Очите му заблестяха с жълтеникава светлина. В главата му се изрисува празнична картина на позорното сваляне на Стьопа от длъжност. Освобождение! Дългоочакваното освобождение на финдиректора от тази напаст, наречена Лиходеев! А не е изключено Степан Богданович да си докара и нещо по-лошо от уволнение. — … Искам да чуя подробностите! — каза Римски и удари с тежката попивателна по бюрото.

Варенуха заразказва подробностите. Щом отишъл, където го пратил финдиректорът, там веднага го приели и го изслушали най-внимателно. На никого, разбира се, и през ум не му минало, че Стьопа може да е в Ялта. Всички веднага се съгласили с предположението на Варенуха, че Лиходеев е, разбира се, в пушкинската „Ялта“.

— Но къде е сега? — прекъсна го развълнуваният финдиректор.

— Че къде може да е? — усмихна се накриво администраторът. — В изтрезвителното, естествено!

— Я виж ти! А така!

Варенуха продължи подробно да разказва и колкото по-дълго разказваше, толкова по-ярко се разгръщаше пред финдиректора дългата верига от мерзости и безобразия на Лиходеев и всяко следващо звено от тази верига беше още по-гадно от предишното. Цена нямаше например пиянският танц в прегръдките на телеграфиста на полянката пред пушкинската поща под акомпанимента на някакъв празноскитащ акордеонист! Преследването на някакви гражданки, които пищели от ужас! Опитът да се сбие с бюфетчията в самата „Ялта“! Разхвърлянето на зелен лук по пода в същата тази „Ялта“. Счупването на осем бутилки сухо бяло вино „Ай Данил“. Разбиването на брояча на шофьора, отказал да качи Стьопа в таксито. Заканата му да арестува гражданите, които се опитвали да сложат край на неговите безчинства. С една дума — ужас и безумие!

Стьопа беше добре известен сред московските театрални кръгове и всички знаеха, че този човек не е ангел. Но все пак онова, което разказа за него администраторът, беше прекалено даже за Стьопа… Да, прекалено. Дори повече от прекалено…

Пронизващите очи на Римски се впиваха през бюрото в лицето на администратора и колкото повече го слушаше, толкова по-мрачни ставаха тия очи. Колкото по-живи и колоритни бяха гадните подробности, с които изпъстряше разказа си администраторът… толкова по-малко му вярваше финдиректорът. А когато Варенуха съобщи как Стьопа се разпасал дотам, че се опитал да окаже съпротива на хората, пристигнали да го върнат в Москва, финдиректорът вече беше убеден, че всичко, което му разказва завърналият се в полунощ администратор, всичко е лъжа! От първата до последната дума — лъжа!