Фьодор Достоевски - Бесове

Чувайте, идете при Тихон. — Достоевски отново използва реални исторически лица. Известният като Тихон За донски руски владика е бивш архимандрит на един от единайсетте манастира в град Твер. Споменатият от Шатов Ефимовско-Богородичен манастир също е реалност, но всъщност се казва Спасо-Ефимиевски манастир.

… живея като Зосима. — Има се предвид основателят на Соловецкия манастир (XV век) аскет Зосима; в случая се използва като синоним на отшелник.

Нощем шляя се бездомен… — Лебядкин преиначава и по форма, и по смисъл стихотворението на П. А. Вяземски „В памет на живописеца Орловски“, изразяващо тъгата на поета по стара, „непонемчена“ Русия.

… аз съм роб, червей, но не и бог, това ни е разликата с Державин. — Лебядкин има предвид стихотворението на Г. Р. Державин „Бог“, в което поетът казва: „Аз съм цар — аз съм роб, аз съм червей — аз съм бог!“

Библията (сектантски жаргон) — Б.пр.

… царят е можел да налага на руския болярин телесни наказания… — Телесните наказания в Русия се прилагали по отношение на аристократите чак до втората половина на XVIII век. Свещениците са освободени от телесни наказания едва при Александър I, през 1808 година, а по-нисшите църковни служители (дякони, клисари и пр.) едва през 1862 година.

Гаганов веднага вдигна пистолета и на петата или шестата крачка стреля <���…> гръмна встрани, към дърветата. — В сцената на дуела между Ставрогин и Гаганов почти изцяло се възпроизвежда описаният от съвременници дуел между декабриста М. С. Лунин и граф А. Ф. Орлов.

И не го помъква в новото съдилище… — и убий майка си. Моментално си оправдан. — Тук е отразено отношението на дворянството към съдебната реформа, извършена в Русия през 1864 година. Тя безспорно носи демократични черти: отменен е съсловният съд, делата са публични и се гледат от съдебни заседатели, въвежда се адвокатурата и т.н. Достоевски се отнася положително към съдебната реформа, но практиката на „новите съдилища“, които са подкупни, издават малки присъди за сериозни престъпления и т.н., предизвиква възмущението му. На съдебната практика той посвещава много страници в „Дневник на писателя“ (вж. т. 10 и т. 11 на настоящото издание).

Романът „Какво да се прави“… и аргументи от самия им „катехизис“ — „Какво да се прави?“ на Н. Г. Чернишевски (1828–1889) действително е настолна книга, книга „катехизис“ на напредничавата младеж. Достоевски не отхвърля някои от нравствените принципи, провъзгласени в романа, но остро възразява срещу атеизма и срещу утилитаризма, проповядвани от Чернишевски. Всъщност отношението на Достоевски към Чернишевски е твърде сложно и не може да се свежда до простото отрицание. Достоевски неведнъж е декларирал уважението си към него и като гражданин, и като литератор, независимо от „радикалното разминаване на мненията“. Впрочем в „Дневник на писателя“ от 1873 година, в „Нещо лично“ Достоевски подробно и определено изказва мнението си за Чернишевски, разграничавайки се категорично от официозната и реакционната критика.

… увертюрата на „Фра Дявало“. — „Фра Дяволо“ — комична опера от френския композитор Д. Ф. Обер, написана през 1830 година.

Протеже (фр.).

Бясна активност (фр.).

Добродетелен грубиян (фр.).

… загубила цели петнайсет рубли… — 15 рубли представляват повече от половината месечна заплата на един армейски поручик, за какъвто става дума в случая.

Нека нечистата кръв напои нашите ниви! (фр.)

Моят мил Августин (нем.).

Парчето <���…> се наричаше „Френско-пруската война“ <���…> пошлите звуци на „Mein lieber Augustin“… — Става дума за загубената от Франция френско-пруска война през 1870 година. Песента отразява перипетиите на войната, самохвалството на френските управници (Жюл Фавр, министър на външните работи) и просташкото самодоволство на Бисмарк. Песничката действително съществува, това е популярна немска песничка; Достоевски използва импровизацията на Лямшин на тема „Марсилезата“ и „Мой мили Августин“, за да осмее отново омразните му черти на немеца — войнстващото еснафство, шовинизма и бруталността заедно с пошлата сантименталност.