Фьодор Достоевски - Бесове

И имате право (фр.).

Възвишено (фр.).

Разправя се например за декабриста Л-н… — М. С. Лунин (1787–1845), декабрист, осъден на 20-годишна каторга, където и умира. Човек с изключително силен характер, изключително смел, предизвикателно търсещ опасностите. Една от най-привлекателните фигури сред декабристите; единственият от арестуваните, който не прави никакви признания (вж. за него: Н. Эйдельман. Лунин, изд. „Молодая гвардия“, М., 1970).

… знаеше се, че в столицата не гледат на земството в нашата губерния с много добро око. — Има се предвид, че тверското дворянство проявява известен радикализъм при подготовката на реформата от 1861 година (разкрепостяването).

„Сине, скъпи сине“ (фр.).

Той се смее (фр.).

Да оставим това (фр.).

Тоя негов Базаров е някакво фиктивно лице… някаква мътна смесица от Ноздрев и Байрон. — Базаров — главен герой на „Бащи и деца“, представлява по замисъла на Тургенев типичен революционер. Докато част от критиците (Д. И. Писарев) му дават висока оценка, други (кръгът около списание „Современник“ — Н. А. Некрасов, М. А. Антонович, И. И. Панаев и др.) — рязко отрицателна. Достоевски споделя гледната точка на „Современник“.

Точно така, това е думата (фр.).

Да вдигнат шум около името си (фр.).

Той се смее. Той много, твърде много се смее (фр.).

Той винаги се смее (фр.).

Толкова по-добре. Да оставим това (фр.).

Исках да го предупредя (фр.).

А тази бедна леля хубави неща има да чуе (фр.).

Тук има нещо тъмно и подозрително (фр.).

Те са чисто и просто лентяи (фр.).

Вие сте лентяи. Вашето знаме е един парцал, едно въплъщение на безсилието (фр.).

… трополенето на каруците, които возят хляб на човечеството, е по-полезно от Сикстинската мадона… — Отклик на спора между А. И. Херцен и В. С. Печорин през 1853 година. Достоевски е противник на Херцен по въпроса за утилитаризма в изкуството и литературата.

Глупост от тоя род (фр.).

Вие не разбирате. Да оставим това (фр.).

… в тукашния уезд има скопци… — Религиозната секта на скопците е основана през втората половина на XVIII век от орловския селянин Кондратий Селиванов, който се представя за цар Пьотър III и за Христос. Сектата проповядва скопяването на мъже и жени като средство да не се допуска грехът на прелюбодеянието. Обредът на скопяването е изключително жесток, извършва се крайно примитивно и често завършва със смърт за подложеното на операция лице (особено при изрязването на двете гърди и външните полови органи на жените и половите органи на мъжете — тъй нареченият „царски печат“, — съпроводено с изгаряне на оперираните места с нажежено желязо). Сектата е била най-строго преследвана от закона.

Нали разбирате? (фр.)

Интернационалът (фр.).

Пушкин писа на Хекерн… — Л. Хекерн — холандският посланик в Русия, чийто осиновен син Ж. Дантес убива Пушкин на дуел през 1837 година. Непосредствен повод за дуела е писмото, отправено от Пушкин до барон Хекерн на 26 януари 1837 година.

В Апокалипсиса ангелът се кълне, че вече няма да има време . — Става дума за следния текст: „И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръце към небето и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него — че не ще вече да има време“ (Откр. 10:5, 6).

Вярно ли, че маркиз Дьо Сад би могъл да се поучи от вас? — Маркиз Дьо Сад (1740–1814), френски писател, автор на еротични романи, пълни с описания на сексуални извращения, кошмарни еротични видения и прочие патологични състояния. От неговото име произлиза думата садизъм. През XIX век творчеството му се смята за патологично явление. Сюрреалистите през 20-те години на XX век и екзистенциалистите след Втората световна война възраждат интереса към творчеството му. Някои критици намират известно влияние на маркиз Дьо Сад върху творчеството на Достоевски. В България подобна теза развива професорът от Софийския университет П. М. Бицили (вж. „Към въпроса за вътрешната форма на романа на Достоевски“. Приложение III: Дьо Сад, Лакло и Достоевски. В сборника „Годишник на Софийския университет“, ИФФ, т. XII, 1945–1946, стр. 59–63). В Русия Н. Н. Страхов след смъртта на Достоевски подхвърля недостойни намеци по негов адрес, а в едно свое писмо до Салтиков-Шчедрин И. С. Тургенев направо го нарича „маркиз Дьо Сад“.