Фьодор Достоевски - Бесове

С такова високомерие (фр.).

Нима? (фр.).

Добри ми приятелю (фр.).

Прекрасно дете! (фр.).

И тъй като човек среща монаси по-често, отколкото здрав смисъл (фр.).

Наистина (фр.).

И после (фр.).

Скъпа, скъпа приятелко! (фр.).

Сприхав, но добър (фр.).

О, това е една глупава история! Аз ви чаках, скъпа приятелко, за да ви разкажа… (фр.).

Всички талантливи и напредничави хора в Русия са били, са и винаги ще бъдат комарджии и пияници, които пият и преливат (фр.).

Между нас казано (фр.).

Драги мой, аз съм един (фр.).

Та това е дете! (фр.).

… тъкмо се каня сега да се заловя с моите „Разкази из испанската история“… — Отново намек за Т. Н. Грановски, който е автор на редица съчинения по испанска история.

Да, сгреших думата. Но… това е равносилно, (фр.).

Да, да, аз не съм в състояние! (фр.).

Скъпото дете (фр.).

Скъпият син (фр.).

Е толкова ограничен! (фр.).

Все пак това е една жалка личност (фр.).

Най-сетне това е смехотворно… (фр.).

Je suis un forçat, un Badinguet… — Баденге се казва зидарят, под чието име и с чиито дрехи принц Луи Наполеон Бонапарт (бъдещият император Наполеон III) избягва от Хамската крепост. По-късно противниците на Наполеон III използват това име за насмешки срещу императора.

Аз съм един каторжник, един Баденге, един (фр.).

Довереник.

Описваше гибелта на един параход… — Явен намек за И. С. Тургенев, който посвещава два разказа на подобни произшествия („Наказанието на Тропман“ и „Пожар на море“).

… моя Тениер… — Давид Тениер-младши — фламандски живописец (1610–1690). През XIX век с неговото име се свързват представите за нахлуване на простонародните страни на живота в изкуството.

Плюя аз на това! (фр.).

… „L’homme qui rit“ — „Човекът, който се смее“ (фр.), роман от Виктор Юго (1802–1885).

Плюя на това и декларирам своята свобода. По дяволите тоя Кармазинов! По дяволите тая Лембке! (фр.)

Нали няма да ми откажете съдействие като приятел и свидетел? (фр.)

Именно тъй (фр.).

Нещо от тоя род (фр.).

Това го помня. Най-сетне (фр.).

Приличаше на малко идиотче (фр.).

Какво! (фр.).

На бедния ни приятел (фр.).

Нашият сприхав приятел (фр.).

… а се придържа към най-новия принцип на всеобщото разрушение… — Теорията за всеобщото разрушение, така както я излага Липутин, показва, че Достоевски е бил добре запознат със съдържанието на Бакуниновия „Катехизис на революционера“.

Но това ще мине (фр.).

На произшествието. Ще ме придружите, нали? (фр.)

О, боже, велики и милостиви! (фр.)

И започвам да вярвам (фр.).

В бога ли? Във всевишния Бог, който е толкова велик и толкова милостив? (фр.)

… моята бавачка Альона Фроловна… — Альона Фроловна се е казвала бавачката на Достоевски.

Той прави всичко каквото поискам (фр.).

Боже, боже! Най-сетне един миг щастие! (фр.)

Вие и щастието, вие дойдохте заедно! (фр.)

Бях тъй развълнуван и болен, и освен това… (фр.)

Това е тукашният фантазьор. Това е най-добрият и най-нервният човек на света… (фр.)

И вие ще направите едно благодеяние… (фр.)

Друже мой (фр.).

Макар да не съм бил в Севастопол и безрък не съм дори… — Намек за отбраната на Севастопол (1854–1855) през Кримската война.

Най-сетне това е смешно (фр.).

Този Морис (фр.).

Добро момче всъщност (фр.).

Горката приятелка (фр.).

Скъпата приятелка (фр.).

Непреводна игра на думи. Името на героинята на Гогол от „Мъртви души“ — Коробочка — означава кутийка. — Б.пр.