Фьодор Достоевски - Бесове

Горката (фр.).

Този Липутин, всичко това, което аз не разбирам (фр.).

Аз съм един неблагодарник! (фр.)

Всичко е решено (фр.).

Това е ужасно (фр.).

Това е ангел (фр.).

Наистина (фр.).

Най-сетне (фр.).

Двайсет години (фр.).

Това чудовище; и най-сетне (фр.).

Тези хора си представят природата и човешкото общество не такива, каквито ги е създал бог и каквито са в действителност (фр.).

Но да поговорим за друго (фр.).

В Швейцария (фр.).

Глупаво беше, но какво да се прави, всичко е свършено (фр.).

С една дума, всичко е свършено (фр.).

Добрият господ (фр.).

Ако стават чудеса (фр.).

И нека всичко да свърши (фр.).

Тъй наречено (фр.).

Оставете ме, приятелю (фр.).

Виждате ли (фр.).

Литературното начинание се състоеше… пълна характеристика на руския живот за цялата година. — Подобно „литературно начинание“ е замисляно от самия Достоевски по време на пребиваването му в чужбина. Това се вижда както от писмото му до неговата племенница С. А. Иванова от 25 януари 1869 година, така и от спомените на А. Г. Достоевска.

… клуб на човеколюбието към едрия рогат добитък във висшето общество в Петербург… — Има се предвид Руското дружество за покровителство на животните, основано в Петербург през 1865 година. Явен намек за разгърналата се полемика около въпроса за покровителството на животните и положението на мужика.

Ида с радостния вик, да ти кажа: слънце грее… — Лебядкин перифразира стихотворението на А. А. Фет „Ида с радостния вик…“

Но какво ви е, Лиза? (фр.)

Мила братовчедке (фр.).

Но, скъпа, благородна приятелко, в каква тревога… (фр.).

Болезнен тик (фр.).

… изобщо това е един пропаднал човек, нещо като избягал каторжник (фр.).

Това е безчестен човек и мисля дори, че е избягал каторжник или нещо подобно (фр.).

… една зелена банкнота… — Трирублева банкнота.

… дядо й, убит в Кавказ пред очите на самия Ермолов… — А. П. Ермолов (1772–1861), руски генерал, герой от Отечествената война, 1812 година. През 1817–1827 година е главнокомандващ руските войски в Кавказ.

Мълчи безнадеждно сърце!… — От популярния романс на Глинка по стихотворението „Съмнение“ на Н. В. Куколник.

… княз Дьо Монбар… — Може би Достоевски има предвид знаменития на времето си пират Монбар (Monbars или Montbars), който впоследствие става герой на няколко драми и романи.

… великият баснописец Крилов, на когото самият министър на просвещението му издигна паметник за забава на невръстните деца… — Паметникът на Крилов (скулптор П. К. Клод) е поставен през май 1855 година на детската площадка в Лятната градина в Петербург, което не е посрещнато добре от съвременниците. Парите за паметника са събрани по подписка по времето, когато министър на просветата е С. С. Уваров.

… старата хусарска бутилка, възпята от Денис Давидов. — Д. В. Давидов (1784–1839), герой от Отечествената война през 1812 година, един от създателите на тогавашното партизанско движение. Поет и военен писател, родоначалник на тъй наречената хусарска лирика. Наред с Пушкин и Белински и Достоевски го цени извънредно много като „поет литератор и най-честен руски човек“.

Пиер, дете мое (фр.).

Николай Всеволодович наричаше тогава тоя господин своя Фалстаф. — Герой на Шекспировата хроника „Крал Анри IV“ и на комедията „Веселите уиндзорки“ — пияница, самохвалко, развратник, страхливец, но наред с това добродушен и остроумен веселяк.

Шут(фр.).

Той се шляеше под сводовете на Гостинния двор… — Специално построени покрити базари с множество малки и големи дюкянчета, магазинчета, лавки. Петербургският „Гостинний двор“ е строен от знаменития архитект Растрели, автор на много сгради и паметници в Русия, през 1758 година и е запазил вида си до днес, намира се в самия център на града.