Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Не се шегувам. Да работя за Нийл, ще бъде нарушение на правилата на приятелството ни. Той ще бъде Нийл Ша, шефът ми, или Нийл Ша, бизнес менторът ми – а не Нийл Ша, дънджън мастерът.

– Няма да те уволня. Просто ще те понижа.

– В какво, в асистент на Игор?

– Игор вече си има асистент, Дмитрий. Той е суперумен. Можеш да бъдеш асистент на Дмитрий.

Сигурен съм, че Дмитрий е на шестнайсет. Не ми харесва как звучи. Променям темата на разговора:

– Ей, а какво ще кажеш да почнеш да правиш филми? Да развиеш творенията на Игор. Да основеш нов „Пиксар"?

Нийл кимва, после се умълчава за миг, премисля идеята. Накрая казва:

– С удоволствие бих го правил. Ако познавах някой подходящ кинаджия, веднага бих го наел.

Млъква.

– Или нея. Ако е тя, вероятно ще я финансирам чрез фондацията си.

Вярно: Фондацията на Ниш Ша за жени творци . Тя е средство за избягване на данъци, създадена по идея на лукавия счетоводител на Нийл от Силициевата долина. Нийл ме помоли да направя някакъв сайт, за да изглежда по-убедително и законно, и до днес дизайнът му е второто най-потискащо нещо, което някога съм създавал. (Преправянето на сайта и логото на „Нюбейгъл" като „Старият Йерусалим" все още държи първото място.)

– Значи трябва да си намериш някоя кинаджийка – казвам аз.

– Не, ти намери – отвръща заядливо Нийл. Точно като в шести клас. После очите му светват: – Всъщност... Така е идеално. Да. Аз финансирах това приключение, Клеймор Кървавата ръка, и искам отплата.

Понижава глас и вкарва тона на дънджън мастер:

– Ти ще ми намериш кинаджийка.

Телефонът ми ни довежда до адреса на „Дъмбо". Намира се на спокойна уличка покрай реката, точно до парцел с оградени електрически трансформатори. Постройката е тъмна и ниска, дори по-мъничка от книжарницата на Пенумбра и много по-занемарена. Изглежда, че скоро е имало пожар; дълги черни следи се вият покрай рамката на вратата. Човек би казал, че мястото е изоставено, ако не са две-три неща: първо, широка винилова табела, залепена хлабаво на вратата, на която пише ПАЙ НА МИГА. И второ, надигащият се аромат на топла пица.

Вътре е пълен хаос – да, определено наскоро е имало пожар, но въздухът е наситен с приятния аромат на въглехидрати. Най-отпред има ниска маса с огъната кутия за дарения. Зад нея група тийнейджъри със зачервени бузи се суетят из импровизирана кухня. Единият върти над главата си тесто в кръг; другият реже домати, лук и чушки. Още трима стоят наоколо, разговарят и се смеят. Зад тях има голяма фурна за пица, непокрита метална очукана плоча с широка синя ивица по средата като на състезателните коли. Има си дори и колелца.

От две уредби гърми музика – скърцаща чуруликаща мелодия, която подозирам, че само тринайсет души в света са чували.

– Какво да бъде за вас, момчета? – провиква се над музиката един от тийнейджърите. Е, може би всъщност не е точно тийнейджър. Персоналът тук обитава неопределеното възрастово пространство на неокосмените по лицето хора; вероятно посещават някой артколеж. Нашият домакин носи бяла тениска, на която Мики Маус се хили и размахва автомат „Калашников-47".

Добре, трябва да бъда точен.

– Един специалитет „Хогуортс" – провиквам се и аз към него. Войнственият Мики Маус кимва.

– Без гб.

Мълчание.

– Искам да кажа да няма гъби – уточнявам.

Мълчание.

– Поне така мисля...

Войнственият Мики вече се е извърнал и обсъжда нещо с колегите си.

– Дали те чу? – прошепва ми Нийл. – Не мога да ям пица. Ако се сдобием с пица, ти ще я изядеш цялата. Не ми позволявай да си взема дори парченце. Колкото и да те моля.

Млъква.

– А вероятно много ще те моля.

– Завържи се за мачтата. Като Одисеи.

– Или като капитан Кървавите ботуши – казва Нийл.

В „Хрониките на драконовата песен" ученото джудже Фърнвен убеждава екипажа на „Звездната лилия" да завърже капитан Кървавите ботуши за мачтата, след като той се опитва да пререже гърлото на пеещия дракон. Така че, да. Като капитан Кървавите ботуши.

Войнстващият Мики Маус се връща с кутия за пица. Доста бързо.

– Ще струва 16.50 – казва той.

Чакай, да не сбърках някъде? Това шега ли е? Да не би Мрънкалото да ме е пратил за зелен хайвер? Нийл ме поглежда изненадано, но вади банкнота от двайсет долара и я подава на младежа. В замяна получаваме огромна кутия за пица с надпис „Пай на мига", отпечатан на капака със сини букви.

Кутията не е гореща.

Излизаме навън на тротоара и я отварям. Вътре има прилежно подредени дебели парчета от картон с прорези и подаващи се „ушички" на местата, където се сглобяват. Това е „Мрънкотрон", цял-целеничък. Краищата са обгорени в черно. Тези форми са изрязани с лазер.