Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

По-голямо от Потър, така ли? Кажи ми от какво се нуждаеш.

Сърцето ми се разтуптява, пулсът ми бие чак в ушите. Това е страхотно!

Мрънкалото живее в Берлин, но явно през повечето време пътува, извършва някакви специални сканиращи операции в Лондон, Париж или Кайро. Може би понякога и в Ню Йорк. Никой не знае истинското му име; никой не знае как изглежда.

Може да е и „тя" или пък сборна група хора. Във въображението ми обаче Мрънкалото е той, не много по-възрастен от мен. Във въображението ми той работи сам – промъква се в Британската библиотека, облечен в пухкав сив анорак, носейки картонените части на книжния си скенер като противокуршумна бронежилетка под дрехите си, но има съюзници навсякъде.

Може би някой ден ще се срещнем. Може би ще станем приятели. Може би ще стана негов ученик в хакерския занаят. Но сега трябва да разиграя добре ситуацията, иначе той може да си помисли, че съм от ФБР или дори по-лошо – от Фестина ленте къмпани. Затова му пиша:

Ей, Мрънкало! Благодаря, че ми отговори, човече. Аз съм ти голям фен...

O, не. Изтривам всичко и започвам отново:

Ей. Можем да намерим камери и картон, но не знаем откъде да вземем машина за лазерно рязане. Можеш ли да помогнеш?

P. S . Да, признавам, Дж. К. Роулинг е голяма работа.... Но също и Алд Мануций.

Изпращам го, затварям лаптопа си и се оттеглям в банята. Мисля си за хакери герои и замразени глави, докато втривам шампоан в косата си под горещата струя на душа в „Нортбридж", очевидно създаден за роботи, не за хора.

Нийл ме очаква във фоайето, довършва чинията с чиста овесена каша и сърба шумно зелев шейк.

– Ей – казва той, – твоята стая има ли биометрично заключване?

– Не, просто карта.

– Моята се предполага да разпознава лицето ми, но не ме пуска вътре – намръщва се той. – Мисля, че действа само за бели.

– Трябва да продадеш на приятеля си по-добър софтуер – казвам аз. – Да се разраснеш и в бизнеса с хотелиерската гостоприемност.

Нийл прави уморена гримаса.

– Да, бе. Не мисля, че искам да се разраствам в още бизнеси. Казах ли ти, че получих имейл от Вътрешна сигурност 57?

Замръзвам. Дали има нещо общо с Мрънкалото? Не, това е нелепо.

– Какво, сега ли?

– Наскоро. Искат да им направя апликация, която да визуализира различни типове тела под плътни пластове дрехи. Като бурка, такива неща.

Уф, добре.

– Ще го направиш ли?

Той се намръщва.

– Няма начин. Дори да не беше гадна самата идея за това – а тя е, имам прекалено много работа.

Сламката му става яркозелена, докато той сърба зелевия си шейк и течността се плъзга нагоре по пластмасовия цилиндър.

– Харесва ти – подкачам го аз. – Харесва ти да жонглираш едновременно с десет топки във въздуха.

– Да, с десет – казва той. – Но не и със сто. Пич, аз нямам партньори. Нямам хора, които да се занимават с развиването на бизнеса ми. И дори вече не се забавлявам с работата си!

Говори за кодовете – или може би за гърдите, не съм сигурен.

– Честно, това, което наистина искам да правя, е да бъда ВК.

Нийл Ша венчър капиталист 58? Не сме мечтали за това в шести клас.

– И защо не го направиш?

– Хъм, мисля, че ти май надценяваш количеството пари, които „Анатомикс" изкарва – повдига многозначително вежди той. – Компанията ми не е „Гугъл". За да се занимаваш с това, е нужен много капитал. А аз имам само няколко петцифрени договора с компании за видеоигри.

– И с филмови студиа, нали?

– ШШттт – изсъсква Нийл, оглеждайки се из фоайето. – Никой не бива да знае за това. Подписал съм сериозни декларации, пич.

Млъква.

– И на някои от тях отдолу стои подписът на Скарлет Йохансон.

Вземаме метрото. Следващото съобщение на Мрънкалото дойде веднага след закуска и в него пишеше:

Един мрънкотрон 3000 те очаква на Джей стрийт lie дъмбо. питай за специалитета Хогуортс. Без гб.

Това вероятно е най-якото съобщение, появявало се в пощата ми. Имаме си явка и с Нийл сме се запътили натам. Ще кажем паролата и в замяна ще получим специален книжен скенер.

Влакът трака и се вие през тунела под река Ийст. Прозорците са тъмни. Нийл се е хванал леко за дръжката за хващане над главите ни и казва:

– Сигурен ли си, че не искаш да се занимаваш с бизнес? Можеш да оглавиш бурка проекта.

Ухилва се и повдига вежди, но осъзнавам, че е сериозен, поне що се отнася до частта с бизнеса.

– Аз съм абсолютно най-неподходящият човек, който може да се занимава с развитие на бизнеса за твоята компания. Гарантирам ти го. Ще трябва да ме уволниш. Ще бъде ужасно.