Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Нужна ми лазерна резачка в Ню Йорк. Бързо. Идеи?

След трийсет секунди пристига отговорът на Мат:

Питай Мрънкалото.

Разбира се. Месеци наред проучвах пиратската библиотека, но никога не съм поствал нищо там. В сайта на Мрънкалото има активен форум, в който хората питат за конкретни електронни книги и после се оплакват за качеството на това, което са получили. Има и технически подфорум, в който обсъждат всякакви детайли относно книжната дигитализация; самото Мрънкало се появява там и отговаря на въпросите лаконично, точно и само с малки букви. Именно в този подфорум пиша следното:

Здравейте. Аз съм член на сайта, но пиша за първи път. Тази вечер съм в Ню Йорк и се нуждая от машина за лазерно рязане „Епилог" (или подобна), с която може да се направи „Мрънкотрон" 3000. Трябва да направя възможно най-скоро таен скенер, а обектът на сканирането е една от най-важните книги в историята на печатните издания. С други думи: това може да се окаже нещо по-голямо от „Хари Потър". Някой да помогне?

Поемам си дъх, проверявам три пъти за грешки, после публикувам въпроса си. Надявам се, че никой от пиратския патрул на Фестина ленте къмпани няма да го прочете.

Стаите в „Нортбридж" приличат много на белите товарни контейнери в кампуса на „Гугъл": издължени и семпли като кутии, с изводи за вода, електричество и интернет. Има и тесни легла, но те очевидно са неохотно отстъпление пред несъвършенството на човешките същества, които все още се нуждаят от сън.

Кат е седнала със скръстени крака на пода само по бельо и червената си тениска, надвесена над лаптопа си. Аз съм на ръба на леглото над нея, зареждам своя „Киндъл" от USB порта й – не, това не е евфемизъм – и същевременно чета „Хроники на драконовата песен" за четвърти път. Тя най-накрая се е отърсила от разочарованието си заради неуспеха на избора за МП; обръща се, за да ме погледне, и казва:

– Това е наистина вълнуващо. Не мога да повярвам, че не съм чувала за Алд Мануций.,

На екрана й е отворена страницата от „Уикипедия" за печатаря. Разпознавам изражението на лицето й – същото, което придобива, когато говори за Сингулярността.

– Винаги съм смятала, че ключът за безсмъртието ще бъде... Не знам... Малки роботчета, които поправят нещо в мозъка ти – казва тя. – Не книги.

Трябва да съм честен.

– Не съм сигурен, че книгите са ключ към нещо. Хайде, да си говорим сериозно. Това е някаква секта. Култ. Наистина.

Тя се намръщва.

– Но изгубена книга, написана от самия Алд Мануций, е все пак много важно събитие независимо от всичко. След като това приключи, можем да върнем мистър Пенумбра в Калифорния. Сами ще въртим книжарницата. Имам маркетингов план.

Кат изобщо не ми обръща внимание. Тя казва:

– Има един екип в Маунтин Вю 56– трябва да им кажем за това. Наричат се „Гугъл завинаги". Работят върху удължаването на живота. Лечение на рак, регенерация на органи, възстановяване на ДНК...

Вече става нелепо.

– Може би и малко криогенетика?

Кат ме поглежда възмутено.

– Те имат много сериозен подход.

Прокарвам пръсти през косата й, която е все още влажна от душа, който си е взела. Ухае на лимони.

– Просто не схващам – казва тя и се обръща отново, за да ме погледне. – Как може да приемаш спокойно факта, че животът ни е толкова кратък? Прекалено кратък е, Клей.

Честно казано, животът ми притежава много странни и особено притеснителни характеристики, но краткостта не е една от тях. Струва ми се, че е минала цяла вечност, откакто започнах да уча в колежа, и че вече сме в съвсем друга технико-социална епоха в сравнение с времето, когато се преместих в Сан Франциско. Телефонът ми тогава дори нямаше интернет.

– Всеки ден научаваме нещо изумително – казва Кат – като това, че има тайна подземна библиотека в Ню Йорк – млъква и ахва театрално, за повече ефект, което ме разсмива, – и осъзнаваме, че има толкова много нови неща, които ни предстои да открием. Които ни очакват там някъде. Осемдесет години не са достатъчни. Просто не са.

Гласът й звучи леко пресипнало и осъзнавам колко важно е това за Кат Потенте. Навеждам се, целувам я зад ухото и й прошепвам:

– Наистина ли ще замразиш главата си, ако криогенетиката проработи?

– Със сигурност ще го направя, абсолютно задължително.

Поглежда ме и изражението й наистина е напълно сериозно.

– Ще замразя и твоята. И след хиляда години ще ми благодариш за това.

НА МИГА

Когато се събуждам на следващата сутрин, Кат вече е излязла, за да отиде в офиса на „Гугъл". На лаптопа ми ме чака имейл – съобщение от форума на Мрънкалото. Времето на пристигането му е 3:05 през нощта и е... Мамка му. От самото Мрънкало! Съобщението е кратко: