Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Но все пак това трябва да е реално съществуващо място, нали? Място с входна врата. Дали е белязано по някакъв начин? Замислям се за книжарницата. На витрината, където е името на Пенумбра, има символ, същият, който е гравиран и на дневниците, и на счетоводната книга. Две отворени като книга длани. Имам го сниман на телефона си.

– Добро хрумване – казва Кат. – Ако го има на някоя сграда – на витрина или издълбан в камъка например, ще я намерим.

– Как? Като обиколим улица по улица целия Манхатън? Ще ни отнеме около... пет години.

– Двайсет и три всъщност – казва Кат. – Ако го направим по старомодния начин.

Издърпва лаптопа си изпод чаршафите и го разтърсва, за да се включи.

– Но ако имаме „Гугъл стрийт вю"? Снимки на всяка сграда в Манхатън.

– Значи махаме времето за ходене и ще ни отнеме само колко... Тринайсет години?

– Трябва да започнеш да мислиш по различен начин – цъква Кат с език и поклаща глава. – Това е едно от нещата, които научаваш в „Гугъл". Неща, които преди са били трудни... просто вече не са такива.

Все още не разбирам как компютрите ще ни помогнат конкретно за този проблем.

– А-как-во-ще-ста-не-ако-хо-ра-та-и-ком-пют-ри-те-ра-бо-тят-за-ед-но – пита Кат, преправяйки гласа си като робот от анимационно филмче.

Пръстите й летят по клавиатурата и компютърът разпознава командите, които задават: армията на крал Хадуп отново е призована. Кат отново заговаря нормално:

– Можем да използваме „Хадуп" да разчете страниците в някоя книга, нали? Е, можем да го използваме да разпознае и символите по сградите.

Разбира се.

– Но той ще допуска грешки – казва тя. – „Хадуп" ще сведе няколкостотин хиляди сгради до... да кажем, пет хиляди.

– Значи ще са ни нужни пет дни вместо пет години.

– Грешка! Защото познай какво – ние имаме десет хиляди приятели. Нарича се – тя клика победоносно върху един раздел и на екрана се появяват големи жълти букви – „Механичният турчин" 49. Вместо да изпращам работата на компютри, както прави „Хадуп", аз изпращам работата на истински хора. Много хора. Повечето са естонци.

Тя властва над армията на крал Хадуп и над десет хиляди естонски воини. Никой не може да я спре.

– Постоянно ти го казвам – обяснява Кат. – Разполагаме с всички тези нови способности... Но никой не го осъзнава.

Поклаща глава и повтаря:

– Но никой не осъзнава.

Сега аз си преправям гласа като робот:

– Син-гу-ляр-ност-та-е-бли-зо!

Кат се разсмива и почва да мести символи по екрана си. Голямо червено число се появява в ъгъла и ни казва, че 30 347 работници очакват нашите заповеди.

– Чо-веш-ко-мо-ми-че-ти-мно-го-ху-ба-во!

Сръгвам Кат в ребрата и тя клика в погрешната кутийка; сръгва ме с лакът на свой ред и продължава да работи. Докато аз просто гледам, тя качва хиляди снимки на сгради в Манхатън. Има къщи от червеникавокафяв камък, фасади – всичките заснети с колите на „Гугъл стрийт вю", всичките подбрани от компютъра като вероятни сгради, на които може да има въпросния символ на двете ръце, отворени като книга, въпреки че в повечето случаи (всъщност във всички освен един) ще се окаже, че компютърът е взел за символа на Свещената матрица други образи: две ръце, събрани за молитва украсена готическа буква или рисунка на извит кафяв претцел 50.

После Кат разпраща образите към „Механичния турчин" – цяла армия от нетърпеливи души, седнали пред компютрите си из целия свят, заедно с моята снимка на оригиналния символ и с един прост въпрос: Образите съвпадат ли? Да или не?

Малкият жълт таймер на екрана й казва, че задачата ще отнеме двайсет и три минути.

Разбирам за какво говори Кат: това е опияняващо. Армията на крал Хадуп е едно, но това са истински хора. Много. Повечето естонци.

– О, знаеш ли какво? – казва внезапно Кат с грейнало от въодушевление лице. – Скоро ще обявят новите мениджъри на продукти.

– Леле. Дано да имаш късмет!

– Всъщност изборът не е напълно случаен. Има също и нещо като алгоритъм. И аз помолих Радж да вкара една-две добри думи за мен. В алгоритъма.

Разбира се. Това означава две неща: първо, Пепър, готвачът, явно никога няма да бъде избран да ръководи компанията, и второ, ако „Гугъл" не сложи това момиче начело, ще премина към друга търсачка.

Изтягаме се един до друг на омачканите чаршафи на космическото легло на Кат. Вече командваме повече хора, отколкото има в родния ми град. Тя е кралица Кат Потенте със своята мигновено събрана армия, а аз съм нейният верен консорт. Няма да властваме над тях още дълго, но хей, нищо не трае вечно. Всички ние се раждаме, печелим съюзници, изграждаме империи и умираме само за един-единствен миг – може би за една кратка пулсация в някакъв гигантски процесор някъде във Вселената.