Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Лаптопът издава тих звук и Кат се претъркулва към клавиатурата. Все още диша тежко, но се ухилва и повдига лаптопа на корема си, за да ми покаже резултата от това велико компютърно-човешко единение, това сътрудничество между хиляди машини, десет пъти повече хора и едно много умно момиче.

Това е избеляла снимка на ниска каменна сграда, не по-голяма от обикновена къща. Уловени са размазани фигури, пресичащи тротоара пред нея; едната носи розова чантичка на кръста. Къщата има железни решетки на малките прозорци и тъмен сенчест сводест вход под черен навес. Гравиран в камъка, сиво върху сиво, е символът: две длани, разтворени като книга.

Символът е малък – ръцете са почти в нормален реален размер. Сигурно човек би го пропуснал, ако минава покрай него. Сградата е на „Пето авеню", срещу „Сентръл парк", малко по-надолу по улицата – след музея „Гугенхайм".

Свещената матрица се крие на видно място, пред очите на всички.

БИБЛИОТЕКАТА

НАЙ-СТРАННИЯТ СЛУЖИТЕЛ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 500 ГОДИНИ

Взирам се през бял армейски бинокъл. Взирам се към същия малък сив символ – двете ръце, разтворени като книга, гравиран в тъмносивата каменна стена. Седнал съм на пейка на „Пето авеню" с гръб към „Сентръл парк"; от едната ми страна има будка за вестници, от другата – количка на продавач на фалафели. Задругата ни е в Ню Йорк. Заех бинокъла от Мат, преди да тръгнем. Той ме предупреди специално да внимавам да не го загубя.

– Какво виждаш? – пита Кат.

– Още нищо.

Има малки прозорци, разположени високо в стените и преградени с дебели решетки. Мястото е като досадна малка крепост. Свещената матрица . Звучи като орден на банда психясали убийци, не на любители на книги. Какво ли се случва в тази сграда? Има ли сексуални фетиши, които включват книги? Трябва да има. Опитвам се да не си представям как биха могли да се осъществяват. Трябва ли да дадеш някакви пари, за да се включиш в братството на Свещената матрица ! Сигурно трябва да се изръсиш с много пари. Навярно си организират скъпи круизи. Тревожа се за Пенумбра. Той е толкова затънал във всичко това, че дори не може да види колко е странно.

Рано сутринта е. Дойдохме тук направо от летището. Нийл посещава често Манхатън по работа и е свикнал да взема влак от Провидънс при придвижването си, но за Кат това бе ново преживяване. Тя ахна при вида на бляскавия град, огрян от сиянието на настъпващата зора, докато самолетът ни кръжеше над летище „Кенеди", вкопчи пръсти в рамката на прозореца и издиша шумно.

– Не бях осъзнавала, че е толкова дълъг и тесен, толкова... слаб.

Сега седим спокойно на една пейка в „слабия" град. Небето е вече изсветляло, но ние сме прикрити в сенките, закусваме съвършени несъвършени по форма бейгъли и пием черно кафе, като се опитваме да изглеждаме съвсем нормално. Въздухът мирише на влага, сякаш всеки момент ще завали, и по улицата духа студен вятър. Нийл си драска нещо в малък бележник, рисува пищни мацки с красиви извивки, размахващи извити мечове. Кат си купи „Ню Йорк Таймс", но не можа да проумее какво да прави с него, затова сега ровичка из телефона си.

– Официално е – казва тя, без да вдига глава. – Днес ще обявят новите МП.

Постоянно обновява и обновява пощата си; мисля че батерията на телефона й ще умре преди обяд. Аз прелиствам „Справочник на птиците в „Сентръл парк" (купен от книжарницата на летището), като от време навреме поглеждам през бинокъла на Мат.

Ето какво виждам:

Когато градът се събужда за живот и трафикът по „Пето авеню" нараства, самотна фигура се задава, тътрейки се, по насрещния тротоар. Това е мъж на средна възраст с рошава кестенява коса, развявана от вятъра. Има топчест нос и месести бузи, поруменели от студа. Обут е с тъмни панталони, а сакото от туид му е точно по мярка; ушито е така, че да обхваща добре издутия корем и едрите рамене. Мъжът се поклаща леко, докато върви.

Явно шестото ми чувство работи добре, защото Топчестия нос спира пред входната врата на Свещената матрица , пъха ключ в ключалката и пристъпва внимателно вътре. Двете еднакви лампи отстрани на вратата светват. Потупвам Кат по рамото и й посочвам светналите лампи. Нийл присвива очи. Влакът на Пенумбра ще пристигне на гара „Пенсилвания" в 12:01 ч. И дотогава ще наблюдаваме и ще чакаме.

След Топчестия нос през тъмния сводест портал минава малобройна, но неспирна група от изумително нормално изглеждащи нюйоркчани. Има момиче с бяла блуза и черна тясна пола; мъж на средна възраст с раздърпан зелен пуловер; тип с обръсната глава, който изглежда така, сякаш би паснал идеално в „Анатомикс". Възможно ли е всички тези хора да са членове на братството на Свещената матрица 51 ! Някак не ми се струва логично. Нийл ми прошепва: