Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

На най-далечната стена има снимки в черни рамки, точно до стълбището, което води до долния етаж. На едната е показана самата книжарница, но сигурно е заснета преди десетилетия: черно-бяла е, а улицата изглежда различно. Вместо клуб „Плячката" в съседство има ресторант, наречен „При Аригони", на масите отпред има бели покривки и свещи. На друга снимка, този път с цветовете, които се получаваха, когато човек снимаше на лента „Кодак", се вижда красива жена на средна възраст с къса руса коса, обвила ръце около една секвоя и усмихваща се към камерата.

На последната снимка има трима мъже, позиращи пред моста „Голдън Гейт". По-възрастният е с вид на професор: с остър извит нос и широка иронична усмивка. Другите двама са много по-млади. Единият е с широки рамене и едри ръце като културист от старата школа. Има черни мустаци и леко оплешивяващо чело и е вдигнал одобрително палеца на едната си ръка към камерата. С другата си ръка е прегърнал втория по-млад мъж, който е висок и слаб, с... Чакай. Третият мъж е Пенумбра. Да, Пенумбра отпреди много години с ореол от кестенява коса и руменина по лицето. Усмихва се. Изглежда толкова млад.

Отварям рамката и вадя снимката. На гърба с почерка на Панумбра е написано:

Двама чираци и един велик учител: Пенумбра, Корвина и Ал-Асмари.

Изумително. Възрастният мъж трябва да е Ал-Асмари, което означава, че онзи с мустаците е Корвина, сегашният шеф на Пенумбра, изпълнителният управител на Света на странните книжарници, или иначе казано – Фестина ленте къмпани . Навярно този Корвина е повикал Пенумбра обратно в библиотеката, за да бъде наказан, уволнен, изгорен или нещо още по-ужасно. На тази снимка е як и здрав, но сега трябва да е стар колкото Пенумбра. Сигурно е жестоко злобно старче, истински скелет.

– Виж това! – провиква се Оливър отново от другия край на стаята.

Той определено е по-добър детектив от мен. Първо счетоводната книга, сега това: държи току-що разпечатан график на „Амтрак" 46. Разпъва го на бюрото и ето я, подчертана с четири дебели линии, целта на нашия работодател.

Гара „Пенсилвания".

Пенумбра е заминал за Ню Йорк.

ИМПЕРИИ

Сценарият, както го виждам аз, е следният:

Книжарницата е затворена. Пенумбра е заминал, повикан от своя шеф, Корвина, в тайната библиотека, която е всъщност щабквартирата на библиофилската секта, известна като Свещената матрица . Нещо ще бъде изгорено. Библиотеката е в Ню Йорк, но никой не знае къде точно – поне засега.

Оливър Гроун ще влиза през аварийния изход да движи книжарницата поне няколко часа на ден, за да бъдат спокойни Тиндъл и останалите членове. Може би междувременно Оливър ще научи още нещо за ордена на Свещената матрица .

А аз имам своята мисия. Влакът на Пенумбра – естествено, че ще вземе влака – ще пристигне в крайната си точка след два дни. В момента се клатушка из страната и ако действам бързо, мога да го изпреваря. Да, мога да го пресрещна и да го спася. Мога да оправя нещата и да си върна работата. Ще разбера какво точно става тук.

***

Разказвам на Кат за всичко станало, както вече съм свикнал да правя. Имам чувството, че така задавам сложен математически проблем на компютър и после чакам той да изплюе решението. Просто натискам клавиша и...

– Няма да се получи – казва тя. – Пенумбра е възрастен човек. Според мен това е част от живота му от много, много време. На практика това е животът му, нали?

– Да...

– Така че не мисля, че просто ще успееш да го накараш да се... успокои? Аз например съм в „Гугъл" от колко... три години? Едва ли може да се приеме за цял един живот. Но дори и аз няма да те послушам, ако ме пресрещнеш на гарата и ми кажеш да се върна. Тази компания е най-важното в живота ми. Просто ще те прегазя и ще продължа напред.

Тя е права и това е притеснително по две причини: първо, защото означава, че ми трябва нов план, и второ, защото, макар да разбирам напълно причината да го каже, ми се струва безсмислено. Никога не съм изпитвал нещо подобно за някоя работа (или секта). Можеш да ме спреш на гарата и много лесно да ме убедиш да направя каквото поискаш.

– Но мисля, че определено трябва да отидеш в Ню Йорк – казва Кат.

– Добре, сега вече се обърках.

– Прекадено е интересно, за да не го проучиш. Каква е алтернативата ти? Да си намериш друга работа и цял живот да се чудиш какво е станало с шефа ти?

– Е, това определено е план Б...

– Първият ти инстинкт е бил верен. Просто ти трябва по-добра – тя спира за миг и присвива устни – стратегия. И ще се наложи да ме вземеш със себе си.