Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Затова, разбира се, трябва да сваля пиратско копие на този шрифт отнякъде.

Някакъв смътен спомен си пробива път из мозъка ми. Затварям FontShop.com и отивам в библиотеката на Мрънкалото. Там има не само пиратски електронни книги, а и шрифтове – незаконни букви във всякакъв размер и форма. Преглеждам качените: метро и готам, и сохо, безплатни за сваляне. Мириад и минион, и мисис Ивс. И ето го геритзун дисплей.

Изпитвам чувство на угризение, докато го свалям, но е съвсем слабо. ФЛК „Тайп Фаундри" е вероятно филиал на „Таим Уорнър". Геритзун е стар шрифт, неговият създател – на когото е кръстен – сигурно отдавна е мъртъв. Едва ли би се интересувал как се използва шрифтът му и от кого, нали?

Мат разполага думата над внимателно очертания символ на книжарницата – двете длани, разтворени като книга – и вече имаме своя дизайн. На следващия ден в работата си, в ИЛМ, Мат изрязва всичко в парче метал с плазмен нож – в неговия свят плазменият нож е съвсем обикновено нещо като чифт ножици – и най-накрая притискаме шаблона във фалшивата протъркана кожа с помощта на масивна С-образна стяга. Творението ни стои така на кухненската ни маса три дни и три нощи и когато Мат сваля стягата, корицата е съвършена.

И така, моментът настъпва. Нощта пада. Заемам мястото на Оливър Гроун зад бюрото и започвам смяната си. Тази вечер ще спечеля билет за приключението в света на Кат. Тази нощ ще направя размяната.

Оказва се, че от мен ще излезе ужасен шпионин – просто не мога да се успокоя. Опитвам всичко: чета дълги статии за журналистически разследвания; играя компютърната версия на „Ракети и магьосници"; обикалям сред книгите от Другия списък. Не мога да се фокусирам върху нищо за повече от три минути. В крайна сметка се предавам и сядам зад бюрото си, но не мога да се спра и постоянно потръпвам от притеснение. Ако притеснението ми се превъплътеше в редактор на „Уикипедия", напълно щеше да обнови статията за вината и да я преведе на пет нови езика.

Най-накрая става шест без петнайсет. Зората плъзга тънките си филизи от изток. Хората на Ню Йорк постепенно започват да щъкат насам-натам. Аз съм напълно изтощен, защото цяла нощ съм бил нащрек. Истинският дневник е пъхнат в чантата ми, но е прекалено голям за нея, издува я и в очите ми тя е най-очевидното доказателство за моето престъпление. Знаете как онези големи африкански змии поглъщат цяло животно наведнъж и можеш да видиш въртенето му, докато си пробива път надолу. Струва ми се, че ситуацията с чантата ми е същата.

Фалшивият дневник е пъхнат до своите „роднини". Когато го прибирах на мястото му, осъзнах, че е останала издайническа следа в праха по ръба на рафта. Отначало се паникьосах. После се спуснах към високите етажерки с книгите от Другия списък , събрах прах от лавиците и го посипах пред фалшивия дневник, докато дебелината на слоя не стана същата като пред останалите дневници.

Имам дузина обяснения (с разклоняващи се варианти), ако Пенумбра забележи разликата. Но трябва да призная: репликата изглежда чудесно. Посипаният от мен прах е като творение на майстор от ИЛМ. Изглежда реално и едва успявам да хвърля втори поглед, когато – леле! – камбанката звънва над вратата и...

– Добро утро – казва Пенумбра. – Как беше нощта?

– Много добре – казвам аз. Прекалено бързо. Забави леко. Не забравяй: прикритието на нормалността. Приведи се малко.

– Знаеш ли – казва Пенумбра, докато сваля моряшкото си палто, – мислех си за нещо. Трябва да пенсионираме този приятел – потупва компютъра на бюрото с два пръста, нежно туп-туп – и да вземем нещо по-ново. Не прекалено скъпо. Може би ще ми препоръчаш нечие производство и модел?

Производство и модел. Никога не съм чувал някой да говори така за компютри. Можеш да имаш „Макбук" във всеки цвят, който пожелаеш... Стига да е металносив. 35

– Това е страхотно – казвам аз. – Ще проуча, мистър Пенумбра. Може би преоценен „Аймак" 36– мисля, че са също толкова добри, колкото и новите.

Изговарям всичко на един дъх, вече запътил се към вратата. Усещам, че ми прилошава.

– И – продължава той ведро – може би би могъл да го използваш, за да направиш сайт.

Сърцето ми ще се пръсне.

– Книжарницата трябва да си има. Крайно време е.

Край, сърцето ми експлодира, няколко други по-малки органа са напът да се разкъсат, но вече съм поел по този курс, посветил съм се на корпуса на Кат Потенте.

– Уау това е чудесно естествено че трябва да го направите аз обичам сайтове но наистина се налага да тръгвам мистър Пенумбра ще се видим утре.