Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Кат прекарва по-голямата част от времето си във фирмата. Повечето от приятелите й работят като нея в „Гугъл". Повечето от разговорите й се въртят около работното й място. Сега научавам, че и храната й идва оттам. Мисля, че е забележително: тя е умна и въодушевена от работата си. Но това ме кара малко и да се срамувам, защото моето работно място не е блестящ кристален замък, пълен с усмихнати прислужници. (Така си представям вече „Гугъл". И сигурно там има и хора с много смешни шапки.)

Има граници на отношенията, които мога да създам с Кат в извънработните й часове просто защото те не са чак толкова много, а мисля, че искам повече от това. Искам да си извоювам правото да вляза в нейния свят. Искам да видя принцесата в нейния замък.

Билетът ми за „Гугъл" е дневник номер VII.

През следващите три седмици с Мат усърдно правим копие на дневника. Повърхността е специалността на Мат. Той започва с парче нова кожа, което опръсква с кафе. После смъква чифт стари голф обувки с кабари от таванското си владение; напъхвам краката си в тях и се разхождам по кожата в продължение на два часа.

Вътрешността на дневника изисква повече проучване. В ранните сутрини в дневната, докато Мат работи по своя миниатюрен град, аз седя на дивана с лаптопа си и търся информация в интернет, чета на глас указания за правене на книги. Научаваме много неща за подвързването. Откриваме търговци на едро на велен 34. Намираме плат в подходящ цвят – тъмна слонова кост – и дебел черен конец. Купуваме книжно тяло от „Ибей".

– Добър си в това, Джанън – казва ми Мат, когато се заемаме да лепим празните страници.

– В какво, в правенето на книги?

(Вършим всичко на кухненската маса.)

– Не, в това да се учиш в движение. В работата ми правим същото. Не е като компютърджиите, знаеш ли? Те просто правят едно и също всеки път. Винаги става дума само за пиксели. За нас всеки проект е различен. Нови инструменти, нови материали. Всичко винаги е ново.

– Като с чудовището от джунглата.

– Именно. Разполагах само с 48 часа, за да стана бонзай майстор.

Мат Майтелбранд все още не се е срещал с Кат Потенте, но мисля, че ще си допаднат: Кат, която вярва толкова безрезервно в потенциала на човешкия мозък, и Мат, който може да научи всичко за един ден. Като се замисля, внезапно почвам да проумявам по-добре гледната точка на Кат. Ако Мат живее хиляда години, сигурно ще сътвори един цял нов свят.

Финалният и най-труден за изпълнение детайл по фалшивия дневник е щампата на корицата. При оригиналния думата NARRATIO е гравирана дълбоко в кожата и след като оглеждам подробно надписа, установявам, че този текст също е изписан с добрия стар шрифт геритзун. Лоша новина.

– Защо? – пита Мат. – Мисля, че го имам на компютъра си.

– Ти имаш геритзун, подходящ за имейли, доклади и резюмета – цъквам аз с език. – Това – посочвам увеличения на екрана на лаптопа ми надпис – е геритзун дисплей, подходящ за билбордове, заглавия на списания и очевидно, корици на окултни книги. Виждаш ли, има по-остри серифи.

Мат кимва мрачно.

Серифите наистина са остри.

Когато бях в „Нюбейгъл" и правех дизайна на менюта, постери и (нека ви напомня) на лого, спечелило награда, научих всичко за пазара на дигиталните шрифтове. Никъде другаде сметката „пари срещу количество информация" не е толкова жестока. Ето какво имам предвид. Една електронна книга струва около десет долара, нали така? И обикновено обемът текст е около един мегабайт. (За сведение, вие сваляте повече информация от това всеки път, когато отваряте фейсбук.) При електронната книга виждате това, за което плащате: думите, параграфите, вероятно досадните реклами. Е, оказва се, че един дигитален шрифт също е около мегабайт, но струва не десетина долара, а стотици, понякога хиляди и е нещо абстрактно, принципно невидимо – малка математическа черупка, описваща малки буквени форми. Цялата тази постановка обижда потребителските инстинкти на много хора.

Естествено, хората се опитват да пиратстват шрифтове. Аз не съм един от тях. В колежа изкарах курс по типография и за финалния си проект всеки трябваше да създаде дизайн на собствен шрифт. Подходих с голям ентусиазъм към своя – нарекох го телемах, но просто имаше прекалено много букви, които да се оформят. Не можах да го довърша навреме. Накрая представих само главни букви, подходящи за крещящи плакати и каменни надписи. Така че, повярвайте ми, знам колко е мъчно да се създадат такива форми. Типографите са дизайнери; дизайнерите са мои хора; дал съм обет да ги подкрепям. Но сега FontShop.com ми казва, че геритзун дисплей, предлаган от ФЛК „Тайп Фаундри", Ню Йорк, струва 3989 долара.