Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

– Това място е скапано, но трябва да знам, че мога да ти имам доверие да предадеш пакета на Пенумбра. Предай го в ръцете му. Не го оставяй на рафта. Не разчитай друг да му го предаде. Сложи го в ръцете му.

– Добре – казвам аз. – Разбрах. Няма проблем.

Той кимва.

– Добре. Благодаря ти.

Сграбчва покупките си и отваря вратата. После се обръща.

– И предай на шефа си, че Корвина му изпраща поздравите си.

На сутринта Пенумбра едва успява да влезе през вратата и аз вече се спускам към него, за да му разкажа както е станало, говорейки прекалено бързо и хаотично: все пак какъв му е проблемът на тоя, кой е Корвина и какъв е този пакет, и сериозно – какъв му е проблемът...

– Успокой се, момче – казва Пенумбра, повишавайки глас. Вдига дългите си ръце, за да ме накара да се овладея. – Спокойно. Забави малко.

– Ето – казвам аз. Посочвам му пакета, сякаш е мъртво животно или просто костите на такова, поставени в изрядно очертан пентаграм.

– Ааа – издиша Пенумбра. Обвива издължените си пръсти около пакета и го вдига от бюрото. – Прекрасна изненада.

Разбира се, че не е кутия с кости. Знам чудесно какво представлява, знаех го от мига, в който бледоликият посетител пристъпи в книжарницата, и някак осъзнаването на това ме стряска още повече, защото означава, че случващото се тук е нещо много повече от безобидната ексцентричност на един старец. Пенумбра развива кафявата хартия. Под нея се показва книга.

– Ново попълнение за лавиците ни – казва той. – Festina lente.

Книгата е много тънка, но много красива. Подвързията й е искрящо сива, някакъв петнист материал, който блести в сребристи оттенъци на светлината. Гръбчето е черно и със седефени букви е изписано ЕРДОС. Значи книгите от Другия списък се увеличават с още една.

– От доста време не е идвала някоя от тези – казва Пенумбра. – Това е повод за празник. Почакай тук, момчето ми, почакай.

Изчезва сред етажерките в задната стаичка. Чувам стъпките му, докато отива към офиса си зад вратата, на която има надпис „Не влизай" и където никога не съм надниквал. Когато се връща, носи две хартиени чаши и бутилка наполовина изпит скоч. На етикета пише „Фицджералд" и бутилката изглежда поне толкова стара, колкото самия Пенумбра. Налива ми един сантиметър от златистата течност и ми подава чашата.

– Сега – казва той – го опиши. Посетителя. Прочети ми какво си написал в дневника.

– Не съм записал нищо – признавам аз. Всъщност не бях правил абсолютно нищо, след като мъжът си тръгна. Цяла нощ крачех нервно из книжарницата, стоейки далече от бюрото, като се боях да докосна пакета, да го погледна или дори да мисля прекалено много за него.

– А, но трябва да го има в дневника, момчето ми. Ето, записвай, докато говориш. Разкажи ми.

Започвам да му разказвам и да записвам едновременно. Чувствам се все по-добре, сякаш странността на станалото напуска кръвта ми през острия връх на химикалката и се пренася върху страницата:

– Книжарницата бе посетена от един истински задник...

– Ъъъ... Може би ще е по-добре да не пишеш това – казва небрежно Пенумбра. – Напиши например, че е приличал на... припрян куриер.

Добре тогава.

– Книжарницата бе посетена от припрян куриер на име Корвина, който....

– Не, не – прекъсва ме пак Пенумбра. Затваря очи и пощипва носа си. – Спри. Преди да напишеш нещо, трябва да ти обясня. Той е бил изключително блед, с пронизващи като свредел очи, четирийсет и една годишен, с едро телосложение и зле поддържана брада, облечен във вълнен костюм, еднореден, с копчета на маншетите и черни кожени обувки със заострени върхове – прав ли съм?

Точно така. Не бях забелязал обувките, но Пенумбра направо заковава описанието му.

– Да, разбира се. Казва се Ерик и неговият подарък е истинско съкровище.

Отпива от скоча си.

– Макар може би да е прекалено ентусиазиран в ролята си. Влияе се от Корвина.

– А кой е Корвина? – питам аз, а после добавям, въпреки че ми е странно да го кажа: – Той ви изпраща поздрави.

– Разбира се, че ще го направи – казва Пенумбра и прави гримаса. – Ерик му се възхищава. Много от младите са така настроени.

Избягва въпроса ми. За момент се умълчава, после повдига очи и отвръща на погледа ми.

– Това е много повече от книжарница, както вече със сигурност си забелязал. Нещо като библиотека е, една от многото подобни по света. Има една в Лондон, друга в Париж – общо са дузина. Нито една не е същата като останалите, но функцията им е еднаква и Корвина е човекът, който надзирава всичките.