Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Ухили се. Заговори със своя нисък глас, запазен за ролята му на дънджън мастер:

– Не се предавай сега, Клеймор Кървавата ръка.

Уф. Той използва името ми от играта срещу мен. Това бе заклинание с древна сила.

Отстъпих. Щях да питам Пенумбра.

Върнахме се при ниските етажерки и кориците с красиви ефирни рисунки. Нийл прелисти друга от някога любимите ни книги, история за голям цилиндричен космически кораб, бавно приближаващ Земята. Разказах му за плана на Мат да свали Ашли. После го разпитах как върви компанията му. Той разкопча якето си и гордо ми показа металносивата си тениска.

– Ние ги правим. Наехме 3D скенер за тяло и можем да направим всяка тениска индивидуална, по мерките на клиента. Пасват идеално. Имам предвид наистина идеално.

Нийл бе в страхотна форма. Всеки път, когато го видех, неволно се връщах към спомена за пухкавия шестокласник и се опитвах да го открия, но напразно, защото сега бе придобил абсурдната V– образна фигура на супергерой от комиксите.

– Готин ефект, нали? – каза той. Плътно прилепналата тениска бе с логото на компанията му, отпечатано през гърдите му. С високи електриково сини букви пишеше: AПA ГО МИ КС.

На сутринта, когато Пенумбра пристигна, повдигнах темата, че един приятел иска да си купи членство за книгите от Другия списък . Пенумбра свали двуредното си моряшко палто – беше впечатляващо, чудесно ушито от вълната на най-черните овце – и се настани на стола зад бюрото.

– О, това не е въпрос на заплащане – каза, преплитайки пръсти, – а по-скоро на намерение.

– Ами... приятелят ми е просто любопитен – казах аз. – Той е истински библиофил.

Това не бе съвсем вярно. Нийл предпочиташе филмовите адаптации пред книгите. От години недоволстваше, че все още никой не е екранизирал „Хроники на драконовата песен".

– Е – каза замислено Пенумбра, – вероятно съдържанието на тези книги ще се окаже... предизвикателство за него. А и за да получи достъп до тях, трябва да сключи договор.

– Значи... все пак се плаща?

– Не, не. Твоят приятел трябва просто да обещае да чете сериозно. Това са специални книги – махна с ръка към книгите от Другия списък – със специално съдържание, което изисква задълбочено внимание. Приятелят ти ще открие, че ще го доведат до нещо забележително, но само ако наистина е готов да работи много упорито.

– Какъв тип са? Философия? – попитах аз. – Математика?

– Нищо толкова абстрактно – поклати глава Пенумбра. – Книгите представляват пъзел – той кимна към мен, – но ти вече знаеш това, момчето ми, нали?

Намръщих се и признах:

– Да. Погледнах.

– Добре – кимна рязко Пенумбра. – Няма нищо по-лошо от служител, лишен от любопитство.

Очите му проблеснаха при тези думи.

– Пъзелът може да бъде разгадан с време и старание. Не мога да говоря за това, което те чака, когато го разгадаеш, но е достатъчно да кажа, че мнозина са посветили живота си на тази мисия. Сега... Не мога да кажа дали отговорът ще се стори задоволителен на твоя приятел. Но подозирам, че може и да стане така.

Усмихна ми се с леко крива усмивка. Осъзнах, че Пенумбра смяташе, че говорим за хипотетичен приятел; според него всъщност аз имах предвид себе си. Е, може би бе прав в това – поне донякъде.

– Разбира се, връзката между книгата и читателя е лична – каза той, – затова приемаме това на доверие. Ако ми кажеш, че твоят приятел ще прочете задълбочено тези книги и ще отдаде достойна почит на авторите им, ще ти повярвам.

Знаех, че Нийл определено няма да прочете книгите по такъв начин, а не бях сигурен, че и аз бях готов да се ангажирам с нещо подобно. Все още не. Но определено в еднаква степен се заинтригувах и стреснах от думите му. Затова просто казах:

– Добре, ще му предам.

Пенумбра кимна.

– Няма нищо срамно, ако приятелят ти още не е готов за тази задача. Може би с времето ще прояви по-голям интерес.

СТРАННИК В СТРАННА ЗЕМЯ

Нощите се нижат една след друга и в книжарницата е все по-спокойно и по-спокойно. Мина цяла седмица, без да се отбие дори един клиент. Проверих на лаптопа си за ефекта от целенасочената ми рекламна кампания и установих, че засега не бе направила абсолютно никакво впечатление. В левия ъгъл на екрана имаше съобщение от гугъл в яркожълт цвят, че може би критериите ми са прекалено ограничаващи или съм се насочил към търсене на клиенти, които просто не съществуват.

Питам се какво ли е тук през деня, по време на смяната на Пенумбра, когато навън греят слънчевите лъчи. Чудя се дали привечер при Оливър има наплив от клиенти, след като хората си тръгват от работа. Тормозя се от въпроса дали тази тишина и самота няма да увредят мозъка ми.