Исабель Альенде - Къщата на духовете

И не сгреши.

Доктор Куевас, от когото Клара най-сетне престана да се страхува, пресмяташе, че тя трябва да роди към средата на октомври. Но в началото на ноември Клара продължаваше да клати огромния си корем. Ходеше почти като сомнамбул, стана още по-разсеяна, уморяваше се, задъхваше се, беше безразлична към всичко наоколо си, включително и към съпруга си, когото понякога дори не познаваше и като го зърнеше край себе си, го питаше „Кого търсите, моля?“. Щом лекарят отхвърли всякаква възможна грешка в математиките си и се изясни, че Клара няма никакво намерение да роди по естествен път, се наложи да играе ножът. Куевас разряза корема на майката и извади Бланка, която се пръкна по-космата и грозна от нормалното. Като я видя, Естебан изтръпна. Реши, че съдбата му е изиграла лоша шега и че вместо законния Труеба, който бе обещал на майка си на смъртното й легло, бе дал живот на едно чудовище, и то на всичко отгоре от женски пол. Прегледа лично бебето и се увери, че не му липсва нищо и че всичко си му е на съответното място, поне що се отнася до онова, което можеше да се види с просто око. Доктор Куевас се опита да го утеши, като му обясни, че отблъскващият вид на детето се дължи на това, че е престояло в майчината си утроба повече от нормалното време, на мъчителното цезарово сечение… е, и на туй, че се е родило дребно, слабо, определено не розово и малко нещо косматичко. Клара обаче беше във възторг от дъщеря си. Сякаш се пробуди от продължителен дълбок сън и откри радостта, че живее. Пое малката в ръцете си и повече не я пусна, носеше я увиснала на гръдта си, кърмеше я по всяко време и изобщо не се съобразяваше с никакви режими, добри обноски и свян — същинска туземка. Не даде да я повият, да я острижат, да й пробият ушите и да й наемат дойка и не искаше дори да чуе за захранване с мляко от лаборатория, към каквото прибягваха всички госпожи, които можеха да си позволят такъв разкош. Отхвърли и рецептата на Бавачката да й дава краве мляко, разредено с оризова вода — отсъди, че ако природата е искала хората да се откърмят с такова чудо, е щяла да направи така, че женските гърди да отделят именно тази комбинация, а не майчино мляко. Клара говореше на малката непрестанно, на правилен испански, без да изкълчва думите по бебешки и без да използва умалителни — все едно, че разговаряше със зряла жена — и също тъй отмерено и разсъдливо, както приказваше на животните и на растенията. Беше убедена, че щом по тази система й е провървяло с флората и фауната, няма никаква причина да не даде резултат и с детето. Съчетанието от майчино мляко и разговори се оказа сполучливо и превърна Бланка в здраво и почти красиво момиченце, което по нищо не приличаше на шебечето, каквото напомняше при появата си на бял свят.

Няколко седмици след раждането на Бланка Естебан Труеба успя да се убеди в платнохода сред кротките води от синя коприна, че с майчинството жена му не бе загубила охотата или благоразположението си към любовни изяви, дори точно обратното. От друга страна, на Ферула, прекалено заета с въртел около момиченцето, което имаше великолепни бели дробове, буен характер и страхотен апетит, не оставаше време да ходи да се моли в кварталите на беднотията и да се изповядва пред отец Антонио, камо ли пък да надзърта крадешком през открехнатата врата.

На възраст, когато повечето деца са в пелени и лазят на четири крака, бръщолевят несвързано и се лигавят, Бланка имаше вид на разсъдлив дребосък, ходеше спънато, но на два крака, говореше правилно и се хранеше сама — ето резултата от системата на майка й да се държи с нея като с голям човек. Бяха й поникнали всичките зъби и вече започваше да отваря дрешниците и шкафовете, за да обръща наопаки съдържанието им, когато семейството реши да отиде да прекара лятото в чифлика, за който Клара само бе слушала. През този период от живота на Бланка любопитството беше по-силно от инстинкта за самосъхранение и това създаваше големи главоболия на Ферула, която постоянно трябваше да тича след нея, за да я възпира — да не се хвърли от втория етаж, да не се завре във фурната или да не глътне сапуна. Да отидат на село с малката й се струваше опасно, уморително и безполезно, защото Естебан можеше да се оправя и сам в „Трите Марии“, докато те си водят цивилизован живот в столицата. Клара обаче се беше запалила. Представяше си, че на село е много романтично, защото никога не беше влизала в обор, както казваше Ферула. Приготовленията за пътуването отвориха работа на цялото семейство за повече от две седмици и къщата се изпълни със сандъци, кошове и куфари. Наеха специален вагон във влака, за да превозят огромния багаж и прислужниците, които Ферула сметна за нужно да вземат, както и кафезите с птици, които Клара не се съгласи да остави, и кутиите с играчки на Бланка, натъпкани с механични палячовци, порцеланови фигурки, плюшени животни, навиващи се танцьорки и кукли с истинска коса и стави като у човека. Куклите пътуваха заедно с роклите, колите и сервизчетата си. Като видя тая нервна и суетяща се навалица и купчината партакеши, Естебан за първи път в живота си се почувствува сразен, особено когато откри сред багажа един свети Антоний в естествен ръст с кривогледи очи и изчукани от железар сандали. Гледаше заобикалящия го хаос, разкайваше се за решението да пътува с жена си и дъщеря си и се питаше как той може да отиде до оная работа на географията само с два куфара, докато те на всяка цена трябва да помъкнат цялата тая безполезна багажерия и тая сюрия слуги, които само ще са им в тежест при пътуването.