Исабель Альенде - Къщата на духовете

От сватбеното пътешествие се върнаха след три месеца. Ферула ги чакаше в новата къща, която още миришеше на боя и на пресен цимент и беше пълна с цветя и фруктиери с плодове, както бе заръчал Естебан. На прага той вдигна жена си на ръце. Сестра му се изненада, че не изпитва ревност, и забеляза, че Естебан изглежда подмладен.

— Бракът ти се е отразил добре — каза тя.

После разведе Клара да разгледа къщата. Тя въртеше очи наляво и надясно и за всичко казваше, че е много хубаво — със същата любезност, с която даваше своя отзив за залеза в открито море, за площад „Сан Марко“ или за комплекта брилянтни бижута. На вратата на стаята, отредена за нея, Естебан я накара да затвори очи и я поведе за ръка до средата.

— Вече можеш да ги отвориш — радостно й рече той.

Клара се огледа наоколо. Беше голяма стая със сини копринени тапети, английски мебели, големи прозорци, балкони към градината и легло с балдахин и тюлени завески, което приличаше на платноход, заплувал в кротките води на синята коприна.

— Много хубаво — каза Клара.

Тогава Естебан й посочи мястото на пода, където бе застанала. Това беше чудесната изненада, която бе подготвил за нея. Клара погледна надолу и нададе страшен вик — беше стъпила върху черния гръб на Барабас, който лежеше разчекнат и превърнат в килим, главата му беше запазена и две стъклени очи я гледаха със свойствения за препарираните животни безпомощен израз. Преди да се строполи в несвяст на пода, мъжът й успя да я подхване.

— Казах ти, че няма да й хареса, Естебан — рече Ферула.

Изнесоха на бърза ръка от стаята ощавената кожа на Барабас и я захвърлиха в един ъгъл в мазето при магическите книги от вълшебните сандъци на вуйчо Маркос и други съкровища. Там кожата се брани от молците и от занемарата с достойно за по-благородна кауза упорство. Трябваше да дойдат други поколения, за да я отърват от този тормоз.

Много скоро пролича, че Клара е бременна. Обичта, която Ферула изпитваше към снаха си, се превърна в страст да се грижи за нея, във всеотдайност, за да й бъде в помощ, и в безгранично търпение, за да понася залисиите и странностите й. Ферула цял живот бе слугувала на една неотвратимо гниеща старица, затова сега за нея беше направо блаженство да тича около Клара. Къпеше я с ухаеща на босилек и жасмин вода, търкаше я със сюнгер, насапунисваше я, разтриваше я с одеколон, пудреше я с четчица от лебедов пух и й решеше косата, докато й я направи лъскава и покорна като водорасло, както по-рано бе вършила това Бавачката.

Далеч преди да е утолил глада си на младоженец Естебан Труеба трябваше да се върне в „Трите Марии“, където кракът му не бе стъпвал повече от година. Вярно, Педро Втори Гарсия се стараеше пряко сили, но присъствието на собственика бе станало наложително. Чифликът, който преди му се струваше рай и беше цялата му гордост, сега му опротивя. Гледаше как кравите преживят с безизразен поглед по ливадите как селяните се суетят в пипкавата полска работа и цял живот повтарят всекидневно едни и същи движения, взираше се в неизменната рамка на заснежената планина и в крехкия стълб дим над вулкана и се чувстваше като затворник.

Докато той стоеше на село, животът в голямата къща на ъгъла се променяше, за да се пригоди към едно безбурно всекидневие без мъже. Ферула се надигаше първа — от времето, когато се грижеше за болната си майка, й беше останал навикът да се буди рано, — ала оставяше снаха си да спи до късно. Като попревалеше сутринта, собственоръчно й занасяше закуската в леглото, дръпваше завесите от синя коприна, за да влезе слънцето през прозорците, пълнеше ваната от френски фаянс, изписана с водни лилии, и даваше време на Клара да се разсъни, като каже подред „добър ден“ на всички присъстващи духове, та после да придърпа таблата и да натопи препечените филийки в гъстия шоколад. Сетне я изкарваше от леглото, като я галеше с майчинска грижовност и й разказваше приятните новини от вестниците. Но приятните оредяваха от ден на ден, та й се налагаше да запълва празнотите с клюки за съседите, със задявки за къщни дреболии и с измислени истории, които Клара намираше за много хубави и само след пет минути забравяше, тъй че можеше да й се разправя едно и също нещо по няколко пъти — то все й беше занимателно, сякаш го чуваше за първи път.

Ферула я водеше на разходка, за да я види слънце, полезно е за бебето; на пазар, за да не му липсва нищо, когато се роди, и за да има най-хубавите дрешки на света; на обед в голф — клуба, за да видят всички колко си се разхубавила, откакто се омъжи за брат ми; на гости у родителите й, за да не помислят, че си ги забравила; на театър, за да не стоиш по цял ден затворена в къщи. Клара се оставяше да я води — послушно, но не от глупост, а от халосаност — и хабеше цялата си способност да се съсредоточава в безполезни опити да се свърже по телепатия с Естебан — посланията й така и не стигаха до него — и в усъвършенстване на ясновидството си.