Исабель Альенде - Къщата на духовете

— Да не си ми се явил пред очите, докато не поникне коса на внучката ми! — додаде той на излизане и тръшна вратата.

Николас реагира на другия ден. На първо време изхвърли отломките, оставени от бащините му биячи, и разтреби помещението, като не преставаше да диша ритмично, за да премахне от себе си всякаква следа от гняв и за да пречисти духа си. После той и учениците му, издокарани с пещемалите си и понесли плакати с искания за свобода на вероизповеданията и за зачитане на гражданските им права, се запътиха към желязната ограда на Конгреса. Там наизвадиха дървени пискуни, хлопки и някой и друг набързо стъкмен гонг и вдигнаха такава дандания, че спряха уличното движение. Като се насъбраха достатъчно зяпачи, Николас се съблече и щом остана гол, както го е майка родила, се просна насред улицата с протегнати встрани ръце — същински кръст. Вдигна се такава врява от спирачки на коли, клаксони, писъци и освирквания, че тревогата се пренесе и вътре в сградата. В Сената се прекъсна заседанието, на което се обсъждаше дали земевладелците имат или нямат право да преграждат с телени мрежи междуселските пътища, и депутатите излязоха на балкона да се насладят на необичайното зрелище, каквото представляваше синът на сенатора Труеба, запял гол като пушка азиатски псалми. Естебан Труеба се спусна презглава по широкото стълбище на Конгреса и се втурна към улицата с твърдото намерение да пребие сина си, ала не успя да премине оттатък решетъчната ограда, защото усети, че сърцето му се пръска от гняв в гърдите и че пред погледа му се спуска червено перде. Строполи се на земята.

Николас бе откаран от камионетка на карабинерите, а сенаторът Труеба — от линейка на Червения кръст. Три седмици припадъкът държа влага на Естебан Труеба и едва не го прати на онзи свят. Когато най-сетне се надигна от леглото, той докопа сина си Николас за врата, напъха го в един самолет и го натири в чужбина със заповед да не му се мярка повече пред очите, докато е жив. Все пак му даде достатъчно пари, за да се нареди и дълго време да не търпи лишения, защото Хайме втълпи на баща си, че това е единственият начин да попречат на Николас да извърши нови щуротии, които биха го злепоставили и в чужбина.

В следващите години до Естебан Труеба достигаха вести за черната овца на семейството от писмата, които сегиз-тогиз си пишеха Бланка и Николас. Така научи, че синът му бил открил в Съединените щати нова школа за общение с Нищото. Постигнал главоломен успех и се замогнал. Този път му провървяло — не както при опитите да се издигне с балон или да отвори фабрика за сандвичи. Стигнал дотам, че се киснел заедно с учениците си в собствен басейн от розов порцелан и се радвал на уважението на гражданството, съчетавайки, без сам да си го е поставял за цел, търсенето на общение с бога и сполуката в сделките. Не ще и дума, че Естебан Труеба никога не повярва в тая история.

Сенаторът изчака да поизрасне косата на внучката му, за да не си мислят хората, че е келява, и лично отиде да я запише в един английски девически колеж, защото продължаваше да смята, че никъде не дават по-добро образование и възпитание — въпреки противоречивите резултати, които се получиха при двамата му синове. Бланка се съгласи, защото съзнаваше, че за да си намери Алба място в живота, не е достатъчно планетите да са благосклонно съчетани в звездната й карта. В колежа Алба се научи да яде варени зеленчуци и прегорял ориз, да понася студа на двора, да пее химни и да се отрича тържествено от всички земни суети, с изключение на тези от спортно естество. Научиха я да чете Библията, да играе тенис и да пише на машина. Машинописът бе единственото полезно нещо, което й остана от дългите чуждоезични години. Еднообразието в колежа й се стори непоносимо. Дотогава тя бе живяла другояче. Не бе и чувала да се приказва за грехове и за обноски на госпожица, не познаваше границата между човешкото и божественото, между възможното и невъзможното. Бе гледала как единият й вуйчо се размотава гол по коридорите и току прави скокове на каратист, а другият се е заровил под планина книги, как дядо й троши с бастуна си телефоните и саксиите на терасата, как майка й се изнизва с палячовското си куфарче, как баба й мести трикраката маса и свири Шопен, без да вдига капака на пианото. В часовете скучаеше. В междучасията сядаше в най-отдалеченото и притулено кътче на парка, за да не я виждат, тръпнеше от желание да я поканят да играе и едновременно се молеше никой да не я забележи. Майка й я предупреди да не се опитва да обяснява на съученичките си какво е видяла и научила за човешката природа в медицинските книги на вуйчо си Хайме и да не говори на учителките за предимствата на есперанто пред английския език. Въпреки тези предпазни мерки директорката на учебното заведение без особена трудност долови още от първите дни своенравието на новата си ученичка. Наблюдава я няколко седмици и когато диагнозата й се изясни, извика Бланка Труеба в кабинета си и й обясни възможно най-учтиво, че момичето в никакъв случай не се вмества в общоприетите норми на британското възпитание. Препоръча й да го даде в колеж на испански монахини, където може би ще сполучат да обуздаят развинтеното му въображение и да поправят крайно лошите му обноски. Но сенаторът Труеба нямаше намерение да се оставя някаква си мис Сейнт Джон да му смачка фасона и използва цялата си тежест на влиятелен човек, за да не изключат внучката му. Искаше тя на всяка цена да научи английски. Беше убеден, че английският стои по-високо от испанския, който смяташе за език второ качество, подходящ за домашни нужди и за магии, за необуздани страсти и безполезни начинания, но непригоден за света на науката и на техниката, където се надяваше да види един ден как Алба жъне лаври. Надвит от вълната на новите времена, той най-сетне бе приел, че някои жени не са кръгли идиотки, и мислеше, че Алба е прекалено безлична, за да си хване съпруг с добро положение, но може да получи професия и в крайна сметка да си изкарва хляба както мъжете. По тази точка Бланка подкрепи баща си, защото бе изпитала на собствен гръб колко лоши последици носи едно посредствено образование, когато дойде време човек да се оправя в живота.