Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Важното е какво човек прави на този свят, а не как се появява на него, често повтаряше Дао Циен през дългите години на прекрасната им дружба, макар че самият той не бе съгласен с това и му бе невъзможно да си представи собственото си съществуване, откъснато от дългата верига предци, не само допринесли, за да добие физическите и умствените си качества, но и оставили му в наследство неговата карма. Той вярваше, че съдбата му е предопределена от действията на живелите преди него роднини и затова следва да ги почита с всекидневни молитви и да се бои от тях, когато му се явят да потърсят правата си в призрачни одежди. Дао Циен можеше да изреди имената на всички свои деди, до най-далечните и достопочтени прапрадядовци, починали преди повече от век. По време на златната треска най-важното нещо за него бе да се прибере да умре в родния край, на китайска земя, за да бъде погребан при роднините си, инак душата му щяла вечно да се скита из чужди страни. Елайза изпитваше естествено предпочитание към историята с прекрасното кошче — никой здравомислещ човек не би желал да се появи в сандък от най-обикновен сапун, — но в интерес на истината не можеше да я приеме. Обонянието й на ловджийско куче бе съхранило отлично първия мирис в живота й, а той не бе на чисти батистени чаршафи, а на вълна, мъжка пот и тютюн. Втората миризма пък беше неистова козя воня.

Елайза отрасна с гледката към Тихия океан от балкона на дома на осиновителите си. Забодена на склона на един от хълмовете край пристанището Валпараисо, къщата бе опит да се възпроизведе модния тогава в Лондон стил, но условията на терена, климатът и начинът на живот в Чили бяха наложили съществени изменения с плачевен резултат. А в дъното на двора, като тумори в жива плът, изникнаха едно след друго няколко помещения без прозорци, с тъмнични врати и там Джереми Съмърс съхраняваше най-ценните стоки на компанията, за да не изчезнат от пристанищните складове.

— Това е бандитска страна. Никъде по света фирмата не харчи толкова за охрана на стоката както тук. Всичко се краде, а ако нещо се спаси от крадците, се наводнява през зимата, изгаря през лятото или пък ще го затрупа земетресение — повтаряше той всеки път, когато мулетата докарваха нов товар в двора на къщата.

Поради дългото седене до прозореца с поглед, вперен в морето, за да брои платноходите и китовете на хоризонта, Елайза дори си внуши, че появата й се дължи на корабокрушение, а не на бездушието на майка й, способна да я захвърли гола в неизвестността на мартенския ден. Записа в дневника си, че някакъв рибар я открил на брега сред отломките на разбит кораб, увил я в жилетката си и я оставил пред най-голямата къща в английския квартал. С годините достигна до заключението, че приказката не е съвсем лоша — това, което изхвърля морето, винаги е някак поетично и тайнствено. Да можеше океанът да се оттегли, оголеният пясък би се превърнал в безкрайна влажна пустиня, изпъстрена със сирени и умиращи риби, твърдеше Джон Съмърс, брат на Джереми и Роуз — той бе плавал по всички морета на света и описваше изключително живо как водата се отдръпва сред гробовна тишина, за да се върне в една-единствена чудовищна вълна, помитаща каквото срещне по пътя си. Ужасно е, казваше той, но на човек поне му остава време да побегне към възвишенията, докато при земетресение църковните камбани започват да бият и оповестяват катастрофата чак след като хората започнат да се измъкват изпод отломките.

По времето, когато се появи момиченцето, Джереми Съмърс бе на тридесет години и вече работеше за блестящото си бъдеще в Британската компания за внос-износ. В търговските и банковите среди се славеше като почтен човек — думата му, скрепена с ръкостискане, бе равностойна на подписан договор, неоспоримо качество при всяка сделка, тъй като, докато прекосят океаните, акредитивите се бавеха с месеци. Не разполагаше с богатство и доброто име беше по-важно за него от самия живот. С цената на много жертви бе постигнал устойчиво положение в далечното пристанище Валпараисо и последното, което искаше в добре уреденото си съществуване, бе новородено бебе, сякаш предназначено да обърка привичките му, ала когато Елайза попадна в дома му, нямаше как да не я приеме, тъй като видът на сестра му Роуз, стиснала майчински детето в прегръдките си, разклати волята му.

Тогава Роуз бе едва на двайсет години, но вече бе жена с минало и възможностите й да сключи добър брак се смятаха за незначителни. От друга страна, тя сама бе пресметнала и бе решила, че и в най-добрия случай бракът би бил много лоша сделка за нея — при брат си Джереми се радваше на независимост, каквато никой съпруг не би й дал. Бе съумяла да устрои живота си и не се плашеше от клеймото на стара мома, напротив, бе се зарекла да предизвика завист у омъжените въпреки преобладаващата теория, че ако жената не изпълни ролята си на майка и съпруга, й поникват мустаци като на суфражетките. Все пак децата й липсваха и това бе единствената болка, която не успяваше да превърне в победа чрез строги ограничения над въображението си. Случваше й се да сънува стаята с облени от кръв стени, подгизнал от кръв килим, опръскана с кръв чак до тавана, а по средата, разсъблечена и рошава като обезумяла, самата тя ражда саламандър. Събуждаше се с викове и след това през целия ден не беше на себе си, безсилна да се освободи от кошмара. Джереми я наблюдаваше, обезпокоен от възбудата й, с чувство за вина, че я е завлякъл толкова далеч от Англия, макар да не можеше да се пребори със себелюбивото задоволство от начина, по който двамата се бяха настанили. Тъй като мисълта за брак изобщо не бе минавала през сърцето му, присъствието на Роуз разрешаваше трудностите в домашно и обществено отношение — две важни страни на кариерата му. Сестра му уравновесяваше неговия самовглъбен самотен нрав и затова той посрещаше със снизхождение промените в настроението й и излишните й разходи. Когато се появи Елайза и Роуз настоя да я задържи, Джереми не посмя да се възпротиви, нито да изкаже дребнавите си колебания и колкото и да се опитваше да стои настрана от бебето, изгуби изискано всички битки, като се започне от първата, когато трябваше да му изберат име.

Читать дальше