Исабель Альенде - Портрет в сепия

Докато аз се отдавах на увлечението си по фотографията и объркана наблюдавах промените в тялото ми, което придобиваше непознати дотогава за мен форми, баба ми не си губеше времето в съзерцание на своя пъп, а бе впрегнала финикийския си ум в обмисляне на нови сделки. Това й помогна да се съвземе от загубата на сина си Матиас и й вдъхна бодрост на възраст, когато другите хора вече се усещат с единия крак в гроба. Подмлади се, погледът й засия, походката й стана по-гъвкава, бързо свали траура и изпрати съпруга си с тайна мисия в Европа. Верният Фредерик Уилямс отсъства седем месеца и се завърна натоварен с подаръци за нея и за мен, както и със запаси тютюн за себе си — храна за единствения му известен ни порок. В багажа му пристигнаха като контрабандна стока също така хиляди сухи пръчки с дължина петнайсетина сантиметра и с вид на непотребни клечки, но стана ясно, че това са лозови пръчки от Бордо, които баба ми възнамеряваше да засади на чилийска земя, за да започне да произвежда прилично вино. „Ще конкурираме френските вина“, обясни на мъжа си, преди той да се отправи на път. Безполезни се оказаха всичките му възражения, че французите имат на своя страна вековни традиции, че там условията са райски, а Чили е страна на атмосферни и политически катаклизми, и че толкова амбициозен проект ще изисква дългогодишен труд.

— Нито вие, нито аз сме на възраст да жънем плодовете от такъв експеримент — плахо въздъхна той.

— С такива настроения доникъде няма да стигнем, Фредерик. Знаете ли колко поколения строители са били нужни за построяването на една катедрала?

— Паулина, зарежете катедралите. Оттук насетне всеки божи ден може да отдадем богу дух.

— Този век нямаше да е епохален за науката и техниката, ако всеки изобретател се тюхкаше, че е смъртен, не мислите ли? Искам да стана родоначалник на цяла династия и името Дел Валие да се прочуе в света, па макар и от дъното на чашите на знайни и незнайни пияници, дето ще купуват от моето вино — възрази баба ми.

И така англичанинът покорно предприе въпросната експедиция до Франция, докато Паулина дел Валие плетеше кошницата на бъдещото начинание в Чили. Първите чилийски лозя били засадени от мисионерите в колониално време и давали доста добро родно вино; ако трябва да сме точни, то било толкова добро, че в Испания го забранили, за да не конкурира вината на майката колонизаторка. След независимостта винарската промишленост се разраснала. Паулина не бе единствената, осенена от мисълта да произвежда качествени вина, но докато другите купуваха земи в околностите на Сантяго за по-голямо удобство и на разстояние не повече от един ден път, тя потърси по-далечни терени, и то не единствено защото бяха по-евтини, а защото бяха по-подходящи. Без да издава никому какво й се върти из главата, поръча да изследват почвите, капризите на водата и постоянството на ветровете, като започна със земите, собственост на фамилията Дел Валие. Купи на безценица обширни запуснати площи, които не въодушевяваха никого, защото се напояваха единствено от дъждовете. Най-вкусното грозде, най-сладкото и най-щедрото, даващо живот на вината с отлична плътност и аромат, не вирее по хубавите места, а по каменисти терени. С майчинско упорство растението преодолява препятствия, за да пусне надълбоко корени и да изсмуче всяка капчица вода — така вкусът на гроздето става наситен, ми обясняваше баба.

— Лозето е като човек, Аурора, колкото повече трудности побеждава, толкова по-хубав плод дава. Жалко е, че открих тази проста истина толкова късно, ако я знаех по-отрано, щях да съм ви възпитавала с по-твърда ръка, теб и синовете си.

— С мен опитахте, бабо.

— Прекалено мека бях с теб. Трябваше да те изпратя при монахините.

— За да ме научат на бродерия и молитви? Госпожица Матилде…

— Забранявам ти да споменаваш името на тази жена в къщата ми!

— Добре, бабо, но поне се уча на фотография. С нея ще мога да си изкарвам хляба.

— Как ти хрумна подобна глупост! — възкликна Паулина дел Валие. — Моята внучка никога не ще е принудена да си вади хляба. Всичко, дето ти го преподава Риберо, е за забавление, но не е бъдеще за момиче, носещо името дел Валие. Съдбата ти не е да станеш площаден фотограф, а да се омъжиш за някой от твоята класа и да родиш здрави деца.

— Вие сте направили много повече от това, бабо.

— Омъжих се за Фелисиано и отгледах три деца и една внучка. Всичко останало е покрай другото.

— Не бих казала, че изглежда точно така.