Исабель Альенде - Портрет в сепия

— Ще сторя, което е по силите ми — отвърнал джун и .

— Ние също, господин Циен. Презвитерианската мисия няма да се примири, докато не премахне този разврат и не спаси тези малки момиченца, ако ще и с брадви да разбиваме вратите на тези свърталища на покварата.

Щом разбрал какво бил направил баща му, Лъки Циен посърнал, обзет от мрачни предчувствия. Познавал положението в Китайския квартал много по-добре от баща си и разбирал добре, че непредпазливостта му щяла да има непоправими последствия. Благодарение на умението си да общува и на ведрия си нрав, Лъки имал приятели във всички среди на китайската общност — от години успешно залагал и печелел с мярка, но и с постоянство на масите на фан-тан . Въпреки младостта си бил спечелил уважението и обичта на всички, дори и на тонгите , които нито веднъж не му били досаждали. Години наред помагал на баща си в спасяването на sing song girls с мълчаливото споразумение да не се забъркват в по-големи неприятности; бил наясно с необходимостта от абсолютна дискретност, за да оцелееш в Китайския квартал, където златното правило било да не се съюзяваш с белите — тези страшни и омразни фан-уей , а да решаваш всичко със своите, особено когато ставало дума за престъпна дейност. Рано или късно щяло да се разчуе, че баща му бил информирал мисионерките, а пък те — американските власти. Нямало по-сигурен начин от този да повикаш нещастието и всичкият му късмет накуп нямало да му стигне да ги защити. Така казал на Дао Циен и точно така станало през октомври 1885 година — месеца, в който съм навършила пет години.

Съдбата на дядо ми се решила в онзи паметен вторник, в който двете млади мисионерки, придружени от трима яки ирландски полицаи и от стария журналист, специалист по черната хроника Джейкъб Фриймънт, пристигнали в Китайския квартал посред бял ден. Всички дейности на улицата замрели и се образувало множество, което тръгнало след свитата от фан-уей , непривична за тези места, която с решителни крачки се отправила към една бедняшка къщурка, зад чиято тясна и укрепена с решетка врата надничали нацапотените с оризова пудра и руж лица на две момичета, които с мяукания и с извадени на показ дребни, подобни на кучешки цицки гърди, се предлагали на клиентите. При вида на приближаващите бели хора момиченцата с изплашени викове се скрили вътре в къщурката, а на тяхно място се появила разгневена старица, която засипала полицаите с порой от ругатни на нейния си език. Доналдина направила знак и в ръката на един от ирландците се появила брадва, с която взел да сече вратата пред вцепенената тълпа. Белите нахълтали през тясната врата, дочули се лай, гонитба и заповеди на английски и след по-малко от петнайсет минути нападателите се появили отново, водейки като стадо половин дузина ужасени момичета, старицата, която се опъвала, докато един полицай я влачел, и трима мъже, които вървели с наведени глави и с допряно до тялото им дуло на пистолет. На улицата настанала суматоха и неколцина любопитни понечили да пристъпят заплашително, ала мигом застинали, щом отекнали няколко изстрела във въздуха. Фан-уей качили момичетата и останалите арестанти в една закрита полицейска карета и конете ги отнесли. Обитателите на Китайския квартал не спрели да коментират случилото се до края на деня. Никога дотогава полицията не била нахлувала там, освен ако не ставало дума за причини, пряко засягащи белите. Сред американските власти царяла голяма търпимост по отношение на „порядките на жълтокожите“, както ги наричали, и никой не си правел труда да контролира пушачите на опиум, игралните домове и още по-малко момичетата робини, които смятали за поредната гротескна извратеност на „поднебесните“, подобна на яденето на кучешко месо, сготвено в соев сос. Единственият, който не показал изненада, а задоволство, бил Дао Циен. Прочутият джун и за малко не бил нападнат в ресторанта, където винаги обядвал с внучката си, от двама биячи, принадлежащи на една от бандите тонги , когато обявил на достатъчно висок глас, за да надвика врявата в заведението, своето задоволство, че най-сетне градските власти се заемали с въпроса за sing song girls . При все че повечето от клиентите от съседните маси смятали, че сред едно почти изцяло мъжко население, момичетата робини били задължителен пазарен артикул, те побързали да защитят Дао Циен, тъй като той бил най-уважаваната личност в общността. Ако не била навременната намеса на собственика на ресторанта, щяло да се стигне до бой. Дао Циен се оттеглил възмутен, като с едната си ръка държал своята внучка, а с другата — увития в хартия обяд.