Борис Виан - Сърца за изтръгване

— Вече не щем — каза Ситроен.

Той стана.

— Елате. Ще си играем на влакче.

— Елате да ме цункате — каза Клемантин.

— Няма — каза Ситроен.

— Няма — каза Жоел.

Ноел си замълча. Това беше единственият начин да се съкрати.

— Не обичате ли майчето си? — попита Клемантин, коленичейки.

— Обичаме си те — рече Ситроен. — Но играем на влак. Трябва да се качваш на влака.

— Добре, качвам се — съгласи се Клемантин. — Хоп! В купето!

— Викай — каза Ситроен. — Ти си свирката. Аз съм машинистът.

— Аз също — каза Жоел и започна да прави „пуф-паф“.

— Аз… — започна Ноел.

И млъкна.

— О, мои милички гълъбчета — каза Клемантин.

Разцелува ги.

— Викай — каза Ситроен, — пристигаме.

Жоел забави.

— Ами че този ваш влак върви много хубаво — каза Клемантин с прегракнал от викане глас. — Елате да си изядете пюренцето.

— Няма — каза Ситроен.

— Няма — каза Жоел.

— Тогава ще плачкам — рече Клемантин.

— Не знаеш да плачеш — отбеляза презрително Ноел, който след самоуверената реплика на майка си бе нарушил обичайния си лаконизъм.

— Аа, не знам да плача ли? — закани се Клемантин.

Тя ревна, но Ситроен веднага я спря.

— Не — рече той. — Не знаеш. Ти правиш у, у, у. Ние правим аа, аа, аа.

— Тогава аа, аа, аа! — повтори Клемантин.

— Не така — каза Жоел. — Слушай.

След малко, заразен от настроението, Ноел успя да пусне една сълза. Увлечен от играта, Жоел продължи. Ситроен никога не плачеше. Но беше много тъжен. Може би дори отчаян.

Клемантин се разтревожи.

— Но вие наистина плачете! Ситроен! Ноел! Жоел! Прекратете тази комедия, котенца! Мъничките ми! Скъпите ми! Хайде! Не плачете! Какво има?!

— Лоша такава! — измуча жално Жоел.

— Лошка! — извика ядосано Ситроен.

— Оауу! — изрева Ноел.

— Скъпи мои! Ама не така! Не беше нещо сериозно, само ей така, на шега. Ще ме подлудите накрая.

— Не искаме пюре — каза Ситроен и продължи да крещи.

— Не пюре — каза Жоел.

— Ни икам! — каза Ноел.

Когато бяха развълнувани, Жоел и Ноел започваха да говорят бебешки.

Клемантин беше съвсем объркана, тя ги целуваше и прегръщаше.

— Малките ми гълъбчета — рече тя. — Е, хайде, ще хапнем след малко. Не сега.

Те изведнъж млъкнаха, сякаш някой бе замахвал с вълшебна пръчка.

— Ела да си играем на лодка — каза Ситроен на Жоел.

— О, да, на лодка — каза Жоел.

— На лодка — каза накрая Ноел.

Те се отдалечиха от Клемантин.

— Остави ни — каза Ситроен, — играем си.

— Оставям ви — отвърна Клемантин. — Искате ли да остана и да си плета?

— В съседната стая — каза Ситроен.

— Иди в съседната стая — каза Жоел. — Хайдеее, лодката!

Клемантин въздъхна и със съжаление излезе. Искаше и се да бъдат все така малки и сладички. Като първия ден, когато ги накърми. Тя наведе глава и си припомни.

73 феврюин

Писна птица. „По дяволите! — каза Жакмор. — Смути ме. А всичко започна много добре. Отсега нататък ще говоря за себе си само в трето лице. Това ме вдъхновява.“ Той вървеше, все вървеше. През зимата храсталаците от двете страни на пътя се бяха напълнили с патенцата на патенцата (които са децата на патетата, както джентълменчетата са децата на джентълмените). Наблъскани в глогиновите храсти, всички тези малки се почесваха с клюнове по коремчетата и перушината им хвърчеше като изкуствен сняг. Канавките край пътя бяха пълни със зеленясала вода и жаби, които се наслаждаваха на хубавата влага в очакване на сухия юлиември.

„Бях измамен — продължи Жакмор. — Този край ме измами. Когато пристигнах, бях млад психиатър, изпълнен с жар, а сега, сега съм млад психиатър, но без всякакъв жар. Разликата е наистина огромна. И всичко заради това скапано село. Това смрадливо село. Първия пазар на старците, който видях. Сега не ми пука за пазара на старците, удрям с отвращение чирачетата и вече малтретирах Ла Глоар, защото иначе щях да навредя на себе си. Но вече край на тия работи. Ще започна яко да работя.“ Тъй си говореше Жакмор. Какви ли не неща се въртят в главите на хората, просто да не повярваш.

Пътят стенеше под краката на Жакмор. Джвакаше, плякаше, шльопаше, хлипаше. Гарвани цветисто грачеха в небето, но нищо не се чуваше, защото вятърът отнасяше звука в друга посока.