Виктор Пелевин - Пазителят

Спомних си главата здание на пътя на Пазителите, каменния череп на Николо III и всичките трансформации, които се случиха по време на разходката ми. Алексей Николаевич определено нямаше как да знае за това.

— Църковните имена на вратите — продължи той, — особеностите на дворцовия храм, всичко сочи към това, че Павел виждалв това здание не просто поредния петербургски дворец, а жилище за висш духовен йерарх, глава на мистически орден, владика първосвещеник, наречете го както искате. Едно от ясните указания за това бил например надписът върху фронтона, който е леко променена фраза от псалм: „На Твоя Дом подобава Светиня Господня през дълги дни.“ По стария правопис надписът съдържа точно четирийсет и седем букви — от което мнозина си направили извода, че императорът е знаел колко години са му отпуснати…

Алексей Николаевич можеше да знае изначалния смисъл на този надпис. Тъкмо да го попитам за това — но реших, че ще ми се наложи твърде дълго да мушкам с пръст по кръгчетата фолио.

Събеседникът ми виновно въздъхна — сякаш преминавайки към деликатен и неприятен въпрос — и погледна изпод вежди някъде към главата ми.

В нощта на десети срещу единайсети март хиляда осемстотин и първа година, четирийсет дни след преместването си в новия дом, император Павел I бил умъртвен в спалнята си от заговорници. Както разкриха наскоро нашите историци, свалянето на Павел от власт станало по типична за руснаците революционна схема: английският посланик напоил неколцина офицери и им наредил да убият императора — което те, както подобава на руски европейци, веднага изпълнили. Между другото ще отбележа, че с това убийство, строго погледнато, бил прекъснат европейският вектор на развитие на Русия — нашата страна отново започнала да се свлича към еврозавистливата азиатщина. И не само това, изцяло се променил ходът на историята. Ако не беше това отвратително злодеяние, нямаше да има никаква война с Наполеон и Русия щеше да се устреми към друго бъдеще, а и Европа също. При това дори победата над Наполеон е била възможна единствено благодарение на военната реформа на Павел. Ако не беше той, Кутузов просто нямаше да има съвременна артилерия… Впрочем много се отклоних. Според едни сведения императорът бил задушен с копринен шал. Според други — бил ударен със златна табакера в слепоочието. Но това не е важно. Ще попитате, кое е важно?

Алексей Николаевич определено очакваше отговор на своя риторичен въпрос и аз докоснах кръгчето с думата „да“.

— Важното е това, че императорът, съвсем наскоро преместил се в замъка на мечтите си, отказал да си отиде просто ей така в небитието. Отначало за това почти никой не е знаел. След убийството Романови напуснали резиденцията и по-нататък я използвали като рудник и каменна кариера, където добивали мрамор и сребро. А след двайсетина години Михайловският замък бил предоставен на Инженерното училище… С мен ли сте?

„Да“ — отвърнах аз.

— Скоро кадетите и преподавателите започнали да забелязват странни… прояви, така да се каже. В празна стая започвал да скърца паркетът. Прозорци се отваряли или се затваряли, въпреки пълната липса на вятър. Или — което особено плашело мнозина — някъде наблизо се чувало свирене на флажолет… Минувачи наблюдавали отвън светещ силует през тъмните прозорци. Случвали се много подобни събития, но отначало се опитвали да не ги забелязват. Какво искате — XIX век. На мода били артилерийското изкуство, стихотворните романи, венерическите болести и борбата за народното щастие. Е, и — разбира се — естествените науки… Суеверията се смятали за привилегия на низшите съсловия. В резултат на това разговорите за призрака на Инженерния замък не се радвали на голяма популярност в столицата — макар че слуховете за него, разбира се, продължавали. Затова пък в Инженерното училище се създала цяла митология — кадетите, а след тях и юнкерите се страхували донякъде от живущата в съседство с тях сянка… Още ли сте с мен?

„Да“ — отговорих аз.

— Но, за голямо щастие, светът се състои не само от прогресивни тенденции. Още през XIX в. се намерили дръзновени души, които са се опитвали да осъществят контакт с Павел, използвайки арсенала на тогавашните спиритисти. Един от онези хора бил моят прапрадядо. Аз съм, ако ви е угодно, потомствен духовидец. Спиритист… Но не обичам тази дума — прилича ми на разтворител за блажна боя. Между другото съм длъжен да ви кажа, че въпреки че оттогава техническият арсенал на спиритистите много да се е разширил, някои от методите — като например парафиновата вана — изобщо не са се променили. Сега ще ви покажа…