Виктор Пелевин - Пазителят

Най-накрая погледна към мен (сега вече знаех, че не си крие очите, а просто не вижда моите) и каза:

— Ваше Величество, всичко е готово. Обичайно общуваме по следния начин — аз задавам въпрос или твърдя нещо, а вие докосвате с ръка думите „да“ или „не“. Ако пожелаете, можете да отговорите и по друг начин, докосвайки последователно буквите на азбуката. Нека да проверим как работи връзката.

Той забоде поглед в екрана на своя изчислител.

— Моля, докоснете думата „да“.

Картончето с буквите беше съвсем близо — дори не трябваше да ставам. Вдигнах ръка и… видях как пръстите ми преминаха през сребристото кръгче с думата „да“.

Изстинах от ужас — но си спомних веднага, че Алексей Николаевич нарече случващото се с мен сън. Съдейки по всичко, аз се намирах на Старата земя — вероятно там можеш да се озовеш само по този начин. „Дори ако това не е сън в обичайния смисъл, то е нещо подобно… Но как тогава мога да ходя? Да седя в креслото? Впрочем, нали сънищата си имат собствена логика.“

— Сега думата „не“.

Изпълних молбата му.

— Сега моля, буквите „А“ и „Я“.

Направих и това.

— Всичко работи. — Алексей Николаевич удовлетворен се извърна от своя изчислител. — Вече ви обяснявах, Ваше Величество, принципа на действие на това устройство, но вие сигурно сте забравили. Да ви припомня ли?

„Да“ — отговорих аз.

— Ектоплазмата, от която се състоите, едва забележимо променя електропроводимостта на въздуха над буквата и това се фиксира от моя уред. Той е много чувствителен, затова мога да общувам с вас само нощем, когато електромагнитните полета наоколо донякъде затихват. Собственият ми компютър не пречи, той е екраниран. Точно затова той е толкова старичък — по-евтино би било да се купи нов, отколкото да се закърпва този, та да работи. Но новите през цялото време тропат… в смисъл, че на някого нещо докладват, съобщават на десет различни разузнавания и затова постоянно нещо излъчват. Да се оправям с това вече не мога — не ми достигат знания. Но всичко това е без значение, прощавайте.

Той замлъкна за секунда, събирайки мислите си.

— И тъй, вие ще управлявате хода на нашата беседа, казвайки ми „да“ или „не“. Ако пожелаете да спрете потока на моето красноречие, докосвате клавишите „да“ и „не“ едновременно. Това означава „стоп“. Ако желаете нещо да кажете или да попитате, разполагате с клавиатурата — достатъчно е да започнете да набирате нужната дума и аз ще я позная…

Казвайки това, Алексей Николаевич потриваше ръце, поглеждаше към тавана и като цяло се държеше така, сякаш събираше сили, преди да ми съобщи нещо крайно неприятно. Най-после, изглежда, се престраши.

— От опита на предишните ни контакти, Ваше Величество, знам — вие отхвърляте или забравяте онова, което аз всеки път ви разказвам. Налага ми се да повтарям всичко отново и вие, по правило, много се… разстройвате. Разстройвате се и отново забравяте. И все пак се съгласявате да ме изслушате отново. Искате ли да знаете какво ви казвах при предишните ни срещи?

Помислих малко и отговорих:

„Да“

— В такъв случай ще повторя своя обичаен разказ. Ще се опитам, доколкото е възможно, да бъда кратък. И така…

Алексей Николаевич се намръщи, като че ли се канеше да скочи в ледена вода, още веднъж потри ръце и започна разказа си:

— Сградата, в която сме сега, се нарича Михайловски дворец или както са го наричали по-рано — Инженерен замък. Построен е в Санкт Петербург в края на XVIII в. по заповед на император Павел. Строили са го шест хиляди човека, почти като египетска пирамида, и бил издигнат само за четири години. Този замък е създаден до голяма степен по скици на самия император — мистик до дъното на душата си и член на множество окултни ложи още от времето на пребиваването му в Европа…

Разбира се, знаех, че Михайловският замък в Идилиум е бил издигнат по скиците на Павел с оглед на първообраза, останал в Петербург. Но никога не съм предполагал, че ще отида на екскурзия в тъкмо това първоначално здание.

Алексей Николаевич сякаш почувства натиска на моите мисли.

— Интересно ли ви е? Да продължавам ли?

„Да“ — откликнах аз.

— Още на етапа на архитектурния замисъл замъкът бил буквално натъпкан с окултни символи, натрупани един върху друг. По план зданието е осмоъгълник, вписан в квадрат. Тези фигури съответстват на осмия аркан „Сила“ и четвъртия аркан „Император“. Както сами разбирате, Павел бил добре запознат с картите таро… Но с арканите, разбира се, не свършва всичко. Осемте ъгъла — това са също и осемте отвора на човешката глава, включвайки и малката дупчица на тила, която се появява след висши мистически практики. В символичен смисъл замъкът бил за Павел нещо като главата на Великия магистър, поставена в розата на ветровете — и в тази глава ехтял гласът на архангел Михаил…