Виктор Пелевин - Пазителят

„Да“ — след леко колебание отговорих аз.

— По това време в Инженерния замък вече имало няколко сериозни библиотеки с най-разнообразна литература на различни езици — образованието в онези години било енциклопедично. Вероятно Павел някак си се научил да чете тези книги, научавайки много нови за него неща. Обаче той не помнел източника на своите знания — правел всичко като че ли в безсъзнателен транс. При същата безсъзнателност се случвали и проявите на неговия дух в Инженерния замък — когато кадети чували скърцане на паркет или усещали присъствието на сянка. А в будно състояние Павел не влизал в контакт с никого и изцяло се оттеглял в своя измислен свят…

Алексей Николаевич изведнъж стана, отиде до вратата, рязко я отвори и надникна в коридора. Там нямаше никой. Той се върна на мястото си и продължи:

— Този свят с годините ставал все по-чудат. Павел научавал за религията на френските утописти, за учението на мъдреца Сидхарта Гаутама, за силата на електричеството, за телеграфа и телефона и по някакъв хитър начин ги възпроизвеждал, макар и с променени форми, в своя мираж… Долитали дотам и други нови неща — идеи, настроения, дори нови модерни думички: сякаш той с удоволствие си играел на всичко това… Та той дори с ентусиазъм цитирал новата култура с всичките ѝ неологизми, клишета, суеверия и митове, хвърляйки в миш-маша на своя свят цитати от харесали му се книги и вицове, а по-късно и филми. Той правел това изключително хитро, така че всичко изглеждало естествено. Тъй като неговата вселена играчка била обмислена до последния детайл, никой не би могъл да го убеди, че това е илюзия. Имало и друга причина… Следите ли мисълта?

„Да“

Алексей Николаевич със съмнение погледна в моята посока. Няколко секунди по различен начин присвиваше очи, а накрая каза:

— При нас светва все „да“ и „да“… Аз не съм сигурен, че контактът между нас се е запазил. Опитайте се да докоснете буквите „А“ и „Я“.

Изпълних молбата му и от лицето му изчезна притеснителното изражение.

— Всичко е наред — каза той. — Та сега, Ваше Величество, преминавам към главното. Работата е там, че Павел… изобщо не смятал себе си за Павел. Това бил, ако мога така да се изразя, невъобразим случай на амнезия, развила се у същество не от този свят. Павел намерил начин като че ли да се преражда вътре в собствения си мираж, променяйки и доизграждайки себе си и своя странен субективен свят. Може би по-правилно би било да се каже, че през няколко десетки години той е губил паметта си и се сдобивал с нова такава, както змията си сменя кожата. Вместо двестагодишен старец той се чувствал млад и пълен със сили човек, изцяло съхранил способността си да обича и да се възхищава на заобикалящия го свят. Нещо повече — в бездната на смъртта той епикурействал, наслаждавайки се на радостите от живота…

Алексей Николаевич отпи малко вода от чашата, която беше на масата и продължи:

— За тази цел Павел изобретил в задгробната си фантазия нещо като линия за наследяване на престола, само че модифицирана в граждански дух. Все пак Френската революция му направила впечатление, да… Той нарекъл себе си „Пазител“ — точно като моя прапрадядо Фьодор Степанович. Такава била официалната му длъжност — затова сигурно са си допаднали, хе-хе… При всяко прераждане Павел трансформирал своя предишен свят в съответствие с новопридобитите си знания, шлифовайки неговата история и устройство, така че резултатът скоро станал изключително убедителен. Обичайно новият му живот започвал с това, че той вижда Ангела, а краят и сам не помни, изпадайки в забрава мирно и тихо. Между тези два полюса се побират много неща — но се забелязват повтарящи се цикли, косвено свързани с миналото му. Любов, идване на власт — често в резултат на династично убийство, — после сложно иницииране подобно на масонското, вникване в тайните на Вселената… А после — Saint Rapport . Може би ще попитате, кой го е научил на това?

„Да“

— Аз имам едно предположение. Павел, както и всички мистици на XVIII в., имал определена склонност към учението за прераждането на душите. Която само се затвърдила, когато той вече в своето задгробно битие се запознал с индуизма, будизма, спиритическите сеанси, антропософията и други теории, проповядващи това направление на мисълта — добре че с всяка следваща година имал достъп до все повече разнообразни източници, — и неговите знания все повече се задълбочавали. Но как би могъл да се прероди? Той не би могъл да умре отново, защото вече бил придобил доста устойчиво задгробно битие. Задънена улица, нали?