Виктор Пелевин - Пазителят

Изведнъж ми се стори, че Алексей Николаевич казва истината. Във всеки случай, поне в онази част, която бе свързана със съня. Понякога — много рядко — имах сънища, които поне частично можех да управлявам, и забелязвах нещо подобно: реалността сякаш сама се сгъстяваше около моя поглед с треперене и трясък… Възможно ли е да е прав и в останалото?

Но веднага си спомних: „Такъв е похватът на всички демагози още от сътворението на света — да закачиш към влак с лъжи вагонче истина и тя, така да се каже, ще бъде предявена на митницата с документите за цялата композиция.“

— Аз на драго сърце признавам своята некомпетентност по този въпрос — сякаш чул мисълта ми, каза Алексей Николаевич и на шега вдигна ръце, показвайки, че не държи нито шал, нито табакера. — Не съм специалист в областта на триизмерните игри и симулации. Това са само предположения.

Аз мълчах.

— Ако на Ваше Величество му стане интересно, със сигурност ще намерите начин да си изясните всичко. Не се съмнявам, че вие, по някакъв необясним за мен начин, също ще направите виртуалността такава част от вашия причудлив свят, каквато направихте практическия солипсизъм 59 59 Солипсизъм (от латински: „солус“ — един, „ипсе“ — аз сам) е философско гледище, според което съществува само индивидуалното съзнание, а в епистемологичен план целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от съзнанието и въображението. … или открилите се за вас източни доктрини. Във всеки случай преди винаги е ставало така. Но мен ме интересуват не тези моменти на интерпретация. За мен е важно друго. Искам да засегна една тема, която вашите предшественици никога преди не са повдигали в тази стаичка. Ще ми позволите ли?

Вече не беше възможно да бъда наплашен по-силно и кимнах. А после се сетих, че събеседникът ми надали ще види това и докоснах кръгчето „да“.

— Тогава ще направя още едно предположение, вече доста рисковано. Ако случайно докосна оголен нерв или премина границата на онова, което искате да чуете, незабавно ме спрете, моля ви… Споразумяхме ли се?

„Да“

Алексей Николаевич известно време втренчено гледаше към тавана, сякаш там бе залепен пищов с текст.

— Защо изобщо умрелият става призрак след смъртта си? — най-после попита той. — В онези времена, когато водачите на човечеството още не са забранявали на хората духовния живот — имам предвид прекия контакт със света на духовете, а не някакво си там бродене по музеи и библиотеки, — на този въпрос са се опитвали да отговорят мнозина от великите умове. Дълго изучавах съществуващите различни мнения — от Светите отци на Църквата до Сведенборг 60 60 Емануел Сведенборг (1688-1772) е шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. и тибетските лами — и постепенно стигнах до свои собствени изводи. За мен ще бъде изключително важно да чуя вашето височайше мнение по този въпрос. Кажете, вярвате ли в прераждането?

Замислих се замалко и започнах да докосвам буквите: „а“ — „г“ — „н“…

— Придържате се към агностицизма по този въпрос? — позасмя се Алексей Николаевич, поглеждайки към свой екран. — Значи не казвате нито „да“, нито „не“? Доста мъдро е във вашия случай… Аз пък, ще ми се смеете, отговарям точно обратното — казвам едновременно „не“ и „да“. Учуден ли сте?

„Не“ — честно отговорих аз.

— Сега ще обясня. Представете си облачно небе. Постоянно покрито с ниски тъмни облаци. Мрачно и никога непроменящо се. Между другото, разправят, че на Венера е точно така. Ние виждаме само равномерна мъждива светлина, пробиваща си път през облаците, и предполагаме, че тя си има източник, но къде е той? В облаците, както казват едни? В нас самите, както твърдят други? Или далеч отвъд облаците? Не знаем със сигурност. А сега си представете, че въжето, удържащо ни на планетата, се къса. Ние се издигаме към висините, пробиваме облаците и съвсем скоро най-очевидното нещо на света става нажеженото слънчево кълбо, висящо в ледената пустош… Представихте ли си?

„Да.“

— Много от мистиците — та дори и апостолът, вашият адаш, когото толкова не обичаше дядо Ницше — смятали, че от ослепителната ясност на духовния свят ни защитават само „кожените дрехи“ на телесността. Достатъчно е да ги захвърлим и всичко ще се яви пред нас с пълната си очевидност. И на първо място ще стане ясно и несъмнено присъствието на централният елемент на Вселената — Творецът. Както е казал за това другият Павел, апостолът: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.“ 61 61 Първо послание на св. ап. Павел до Коринтяни (1 Кор. 13:12). — Б.а. Та за своя цел такива мистици смятали личното си падение върху слънцето на Абсолюта. Те били сигурни, че ще успеят все някак да прекосят разстоянието дотам и няма да изгорят при срещата си с него — понеже усещаният от тях плам е любов… Мнозина от духовидците казвали, че за праведния Абсолютът изглежда като искрящо и благо слънце, докато за грешника — като черна бездна, където някаква безмерна тежест го завлича. Следите ли мисълта?