Виктор Пелевин - Пазителят

Алексей Николаевич пак замлъкна… Мълчанието му продължи толкова дълго, че реших да му задам въпрос.

„З“ — „а“…

— Защо? — досети се той.

„В“ — „и“…

— Ви е?

„И“ — „н“ — „т“…

— Интересно?

„Да“

— Ами как защо… Как мислите, какво кара хора като мен да търсят контакт с духовете? Живото религиозно чувство, неудовлетворено от сурогатите на днешните организирани вероучения. Съгласете се, Ваше Величество, та нали за замислящото се за собствената си природа същество това е най-централният от всички въпроси. Страшно ли е нашето Начало? Има ли в него любов? Безлична сила ли е то? Вие, същество на духовната природа, ако поискате можете да погледнете натам и да видите отговора също толкова ясно, както виждате мен. Но не искате. Имам основания да смятам, че от време на време се доближавате много близо до такава възможност — но всеки път избирате нов сладък сън като Пазител… Може би точно затова толкова векове се запазвате в своя лимб 62 62 Лимб (лат. limbus — край, граница) — терминът се среща в „Божествена комедия“ на Данте. В лимба, първия кръг на ада, пребивават всички благочестиви владетели, езически философи и поети. .

Той говореше за мен като за призрак с такава зловеща убеденост, че тя се прехвърляше и към мен. Вече се съмнявах, че някога ще се събудя от този кошмар. Но от отчаянието все пак ме спаси една проста мисъл: мястото, където се намирах, се наричаше „Стаята на Безкрайния ужас“. Ето това значи беше той. Само безкраен ужас. Вече знаех какъв е той. И ако се съди по името на стаята, знаеха го и другите Пазители.

— Може би някой ден ще отговорите на въпросите ми — каза Алексей Николаевич, — разбира се, ако поискате да продължите общуването ни. Между другото, вие нали разговаряте и с други заклинатели на вашия дух? Носят се разни слухове. Вярно ли е, че вие сте подхвърлили на малкия Набоков идеята за неговия Solus 8Rex 63 63 „Solus Rex“ незавършен роман на Владимир Набоков (разказва се за политическа интрига в едно митично островно кралство). ?

„Не.“

Аз се ужасих, щом се усетих, че току-що отговорих вместо призрак.

— Ами другите спиритисти? Та аз не съм единственият в Инженерния замък. Какво искат те от вас, ако не е тайна?

„З“ — „а“ — „к“ — „а“ — „к“…

— За какво говоря? Ами ние тук си имаме цял музей на Малтийския орден. Събрали са се там, между нас казано, някакви много съмнителни лица — те дори за собствения си орден нищичко не знаят. Опитвах се да поговоря с двама-трима — ама изобщо не са малтийски рицари. Официално те са тук като музей в музея, но подозирам, че това е само прикритие, а в действителност те са спиритисти като мен. Почти съм сигурен. Заключват се там и си устройват сеанси. Не чак толкова често, но се случва… Да, ето, почакайте…

Той бръкна в едно чекмедже, после в друго, трето и измъкна оттам измачкана правоъгълна бяла хартийка и я сложи върху кутията с гипсови отливки.

— Ето.

Това беше визитна картичка с план на зданието в разрез, по-точно с фрагмент на такъв план — за да бъде по-лесно да се намери пътят. Две от стаите бяха заградени с червена линия.

— Прощавайте — каза Алексей Николаевич и обърна картичката. Видях Павловския кръст и прочетох:

— Хич не им беше лесно да се регистрират тук — каза Алексей Николаевич. — Такива рушвети според мен даже „Ексон Мобил“ 64 64 Exxon Mobil — най-голямата нефтопреработвателна компания в света, със седалище в Ървинг, Тексас. не е плащал. Отделиха им след реставрация две стаи — само затова, че вие някога сте били при тях гросмайстор. Те нали ви привикват?

„Не.“

Разбрах, че пак отговорих вместо призрак — без никаква умисъл, също като преди.

— Хм, странно… Че кого тогава? Впрочем може би те ви привикват, а вие не чувате?

„Н“ „е“ „з“…

— Е, и не му мислете, — Алексей Николаевич махна с ръка. — А сега трябва да вървите, скоро тук ще дойдат хора. Надявам се да ви видя отново. Всяка вечер сега ще чакам да чуя вашата флейта.

Той стана.

— Ще ви изпратя, да вървим… Междувременно искам да ви предупредя за типичната реакция на моя разказ, възникваща у призрака след поредното му превъплъщение. Даже ако той отначало не ми вярва, в него се събужда един вид инстинкт за разрушение. Той инициира различни промени и трансформации в своя свят. И после сам се оплаква от тях като от удари на съдбата. Така че се опитайте да се държите по-сдържано. Ако това, разбира се, зависи от вашата воля… И заповядайте по всяко време, заповядайте, Ваше Величество. Винаги ще ви очаквам.