Виктор Пелевин - Пазителят

Алексей Николаевич стана, отиде при шкафчето до стената и извади от него някаква малка метална тенджера с кабел. Когато я постави на масата, видях, че тенджерата е напълнена с нещо като застинал восък за свещи.

— Ето — каза той, — практически същата като тогава — само дето преди век са я подгрявали на спиртник. А сега всичко е електрическо. Аз ще я включа, нека да се грее. И водичка трябва да си приготвим.

До тенджерата се появи кювета, която Алексей Николаевич напълни почти до ръба с вода от огромна прозрачна бутилка. Всички тези предмети като по магия изникваха в ръцете му — сякаш бях попаднал на гости при фокусник, зажаднял за зрителска аудитория. Или в лапите на шарлатанин, който лекува оплешивяване, баейки на вода.

— И така — продължи Алексей Николаевич, — преминавам към най-интересното. Моят прародител, Фьодор Степанович, се уредил на служба в Инженерното училище — нещо като нощен пазител, и се захванал с опити. Те се провеждали нощем в най-строга тайна и скоро той успял да встъпи в контакт с духа на императора. Намерили начин за вербална комуникация в духа на технологиите от онова време: духът отклонявал перо, падащо в колба с изсмукан от нея въздух, по посока на една от трите думи: „да“, „не“ и „друго“. Имало и други трикове, които днес изглеждат смешни — но и те работели… И Павел разказал на прародителя ми много интересни неща…

Алексей Николаевич погледна към тенджерата с парафин и я опипа отстрани. Изплаших се, че може да излее този парафин върху мен — струваше ми се, че спиритистите ползват такива похвати.

— Оказало се — продължаваше Алексей Николаевич, поглеждайки към мен, — че духът на Павел изобщо не смята себе си за привидение, разхождащо се по Михайловския замък. Той съумял да изгради във въображението си цял свят — подробно обмислен, строен и завършен, в който според прапрадядо ми нямало никакви вътрешни противоречия. За да обясни възникването на своя свят отникъде, Павел измислил онази невероятна история с експериментите на Месмер, които уж създали нова Вселена… Своята мечта да стане император-папа или, ако предпочитате, върховен магистър на всичко тайнствено и възвишено, той въплътил в извънредно странния ритуал Saint Rapport . В записките на моите образовани предшественици този ритуал се нарича „царска теургия“ 57 57 Теургия (гр. Θεουργία — богодейство) — действие на Бога в света, извършвано в човека и чрез човека. В някои учения — вид магия, с помощта на която може да стигнеш богоподобно състояние и да управляваш действията на духове и богове. . Не ми е известно много за същността му — но вие нали знаете за какво става дума?

„Да“

— В действителност този нов свят отначало бил типичната за Павел вятърничаво-романтична фантазия, състояща се от странни откъси от жизнените му впечатления: масонските спорове за идеалния свят, парижките сеанси на магнетизъм, наблюдавания пак там дуел, в който участвал един от най-добрите фехтовачи на епохата — и всичко това в съпровод на отегчителните звуци на стъклената хармоника, изобретена от Бенджамин Франклин. Той, между другото, наистина е живял в Париж по едно и също време с Месмер и Павел. Възможно е дори да са се срещали… През онази епоха всеки монарх бленувал за неземно величие. На Павел историята му го е отказала — но той го придобил насън, където станал Павел Велики.

Ужасно ме подразни толкова нагло изказване за Павел Алхимик, но премълчах. Все пак ненапразно Павел е напуснал Старата земя.

— Фантазията на Павел — продължаваше Алексей Николаевич — не само се е основавала на реалността, но е била обмислена и уточнена до последния детайл с целия свойствен на покойния император педантизъм. Но най-учудващото било това, че Павел наистина по някакъв начин живеел в тази фантазия. По-скоро той бил сигурен, че живее. Всички опити на моя прародител да убеди Павел в това, че той е просто халюциниращ призрак, завършили с неуспех. Павел, напротив, почти успял да докара Фьодор Степанович до лудост, доказвайки му, че той живеел в инфрасвят, или по-просто казано — в ада, където самият Павел се спускал като „съновидеща“ сянка, като един вид Данте…

Алексей Николаевич направи пауза, сякаш давайки ми възможност да се изкажа. Но аз мълчах. Тогава той продължи:

— Всичко при Павел, трябва да се признае, се получавало доста убедително. Фьодор Степанович починал с голямо душевно объркване, но записките му останали и неговият син, моят прадядо, Николай Фьодорович, се уредил на служба в Инженерния замък на същата длъжност. С мълчаливото съгласие на началството, сред което също имало спиритисти, опитите продължили… Любопитното е, че всички срещи са ставали в същата тази стаичка. Вярно, тогава тя била по-голяма — по съветско време я разделили с прегради на три с цел да вкарат тук колкото може повече Шарикови 58 58 Полиграф Шариков — герой от повестта на Михаил Булгаков „Кучешко сърце“, който в резултат на операция от куче се превръща в човек. … С мен ли сте?