Виктор Пелевин - Пазителят

Залязващото светило наподобяваше погълнатото от мен медно топче на Менелай.

Започнах да се спускам в поредната падина и изведнъж забелязах на дъното ѝ човек в черно. Той стоеше в най-долната точка на склона и като че ли гледаше към мен.

Достраша ме. Но добре разбирах — вече бе късно за страх. Събрах сили и тръгнах напред към непознатия.

Той беше с черна наметка и маска. Стори ми се, че въздухът в тази падина е по-прохладен, отколкото в предишните — или пък кожата ми бе изстинала от лошото предчувствие… И то не ме излъга.

Забелязах две къси стрели, стърчащи от черните му гърди.

— Привет, Алекс — произнесе маската. — Добре дошъл в Михайловския замък.

Изглеждаше, сякаш е гласът на Николо III, но не бях сигурен.

— Това вие ли сте, Ваше Безличество? — попитах аз. — Не знам кой стои пред мен — Пазителят или пък моят страх с неговата маска…

Той се разсмя и свали маската. Веднага съжалих, че му дадох повод за това — заедно с маската от лицето му се смъкна и кожата и на земята започна да се сипе сух прах. Видях жълти кости и празни очни кухини на мумия.

Инстинктивно отскочих назад — но лицето на Пазителя се разрасна невероятно, закривайки целия път и дори хълма. Пред мен остана само една огромна глава.

Осъзнах, че това е същата онази глава, която преди виждах на хоризонта. Явно, уморила се да ме чака, сама е дошла за мен.

Главата се промени. Сега приличаше не на здание, а по-скоро на руините му: от нея се подаваше черепът. На мястото на челната кост над едната вежда виждах старателно изградена от камъни арка, другата бе ръб на изсечена в скала дупка, устата приличаше на вход в пещера.

Колкото по-дълго гледах към тези стари камъни, толкова повече необичайни подробности забелязвах. Тук-там прозираха следи от скорошен ремонт — петна от съхнещ разтвор, дървени подпори и клинове, притискащи блоковете един към друг. От отвесната стена стърчаха ръждясали железни скоби, забити от древни катерачи.

На някои места от зидарията бяха извадени по камък или два и в образувалите се ниши бяха оформени микроскопични капища, покрити отвътре със сажди — явно за да могат пътниците да направят почивка и да запалят свещ или лампада…

Постепенно започнах да различавам рисунки по камъните. Отначало ми изглеждаха само като мрежа от малки черни пукнатини, но взирайки се по-внимателно, разбрах, че това бяха ритуални творби на древните жители на света, нахвърлени скици на успешен лов. После видях други изображения — по-късно направени и по-сложни. На практика цялата мазилка, която още не бе паднала от зидарията, бе покрита с няколко слоя избледнели фрески.

Имаше най-различни сюжети — от библейски теми до куртоазния френски ескейпизъм 49 49 Ескейпизъм (англ. escape — бягство, спасяване) — примиренческо желание на човек да избяга от суровата действителност в света на илюзиите. от предреволюционните години (разпознах някои рисунки, които бях виждал при Пазителя). Но всъщност тази аристократична митология изразяваше същата надежда за оцеляване, както и творчеството на пещерните ловци — просто се предполагаше да го постигнат с помощта на други практики.

Най-после осъзнах, че открай време виждам отделни, почти несвързани помежду си фрагменти от реалността, сякаш осветявани един след друг от собствения ми поглед. Нямах сили да ги удържам в съзнанието си едновременно. Когато разглеждах фреските, не се виждаше никакво здание с формата на глава, а когато гледах зданието, не различавах фреските.

Нещо повече: дори когато гледах зданието, не го виждах цялото. Виждах ту едната очна кухина, ту другата, ту триъгълната вдлъбнатина на носа, ту зейналата черна уста… Гледайки например към арката над веждата, забелязвах, че виждам не самата арка, а умело обработените наредени камъни, един по един.

Същото се случваше, когато разглеждах някаква рисунка — да речем купидон с лък. Аз виждах ту пухкавото дупенце, ту върха на стрелата, ту порочния му сит поглед, ту зелените пера по крилата му…

— Какво е това? — попитах на глас.

— Моето истинско лице — отговори гласът на Николо III. — А също и твоето. Обикновено то е скрито зад маската.

Когато той проговори, отново закратко видях зданието глава цялостно. Изглеждаше, сякаш тъмнината се върти около него като течност около отвора на помийна яма.