Виктор Пелевин - Пазителят

Помислих си, че това е доста удобно при тази честа смяна на Пазителите, но премълчах. Вместо това кимнах към мелницата в ръката му.

— Обнадеждаващо е, че се молите за нашето благополучие.

— Аз не се моля за благополучие — отговори Менелай. — По тези места няма благодат и аз я осигурявам за нашите двигатели.

На лицето ми, изглежда, се бе промъкнало съмнение. Менелай престана да върти своята мелница и я остави на седалката до себе си.

Шумът от перките веднага утихна. Планините зад прозореца се понесоха настрани: вятърът започваше да ни отнася.

— Престани — каза Галилео. — Така ще закъснеем.

Менелай взе мелницата и пак започна небрежно да я върти. Двигателите незабавно заработиха.

— Ако се уморите — казах аз, — ще се радвам да ви помогна.

Галилео се засмя.

— Ти, Алекс, няма да можеш да помогнеш. Менелай лети с нас, защото е невъзвращенец. По силата на високата святост той може да произвежда твърде много благодат дори с такава мъничка мелница. Него могат да го заменят четирийсет и девет от „завръщащите се само веднъж“ или триста четирийсет и трима от „влизащите в потока“ 46 46 Според будизма по пътя на архата практикуващият отначало трябва да стане сротапана — „влизащия в потока“, след което той повече никога не „деградира“ до състоянието на „обикновения човек“. Следващото ниво е сакридагамин („завръщащия се само веднъж“) и който стане сакридагамин ще се роди още само веднъж. След това — анагамин („незавръщащият се“); той няма да се върне в света на желанията — Камалока, но може да се роди във висшите божествени светове — Рупалока и Арупалока. След като от анагамин стане Архат, човек постига нирвана за самия себе си и не се стреми към нищо друго. , и на всеки ще му трябва своя мелница. Колко са нужни такива, като нас с теб, не знам. Но подозирам, че това ще е число с много нули.

— А защо тук няма благодат? — попитах аз.

— Забранена зона — отговори Галилео. — Тук няма нито един ветрогенератор, нито едно водно молитвено колело или знаме с мантри. Никой не може да дойде дотук с помощта на благодатта. А да дойдеш пеш ще е много трудно.

— Разбрах — казах аз. — Невъзвращенецът Менелай е нашият мотор.

— Невъзвращенецът Менелай е специалист по управление на Флуида — каза Галилео. — Той е обучавал на това изкуство предишните Пазители. Ще учи и теб.

— Аз вече започнах — усмихна се Менелай и ми намигна. — Разказах ти малко за Флуида, докато ти спеше…

Чак сега осъзнах кой беше моят невидим събеседник от съня. Това беше Менелай — помних гласа му.

— Но ти беше много нервен и постоянно се разсейваше — продължи Менелай. — Следващия път бъди по-внимателен.

— А кога ще е „следващият път“?

— Когато Флуидът те приеме — отговори Менелай, въртейки мелницата си.

— Той може ли да ме отхвърли?

— Може — каза Галилео. — Да станеш Пазител не е толкова лесна процедура, колкото изглежда. Необходимо е съгласието на Ангелите. Ти си длъжен да ги убедиш, че от теб ще има полза. Но най-важното, разбира се, е да убедиш в това самия Флуид.

— Но как?

— Ти ще трябва да раздвижиш Флуида. Сам. Без никаква помощ.

— Но аз никога не съм се учил на това.

— Там е работата — усмихна се Менелай.

— И как ще го направя?

— Не знам. Казах вече всичко, което трябваше.

Погледнах към Галилео. Той повдигна рамене.

— Това ли е всичко? — попитах аз.

— Не — отговори Менелай. — След като раздвижиш Флуида, ще трябва да докажеш, че ти си достатъчно здрав съд, за да го удържиш вътре в себе си.

— На кого да докажа?

— На Флуида.

— Мога ли да умра?

— Твоята гибел е крайно нежелателно развитие на събитията. Но ако за нов Пазител бъде определен непригоден за това човек, всичко ще бъде още по-тъжно.

— Добре — казах аз. — Кога ще започне това?

Галилео погледна през прозореца.

— Снижаваме се. Смятай, че вече е започнало.

— Бих хапнал нещо — казах аз нервно.

— По-добре ще бъде — отговори Менелай, — ако стомахът ти е празен. Ти трябва да глътнеш само това…

Той ми протегна прозрачна кутийка с медно грахово зърно. То имаше формата на човешка глава — това беше обикновен медитативен резонатор на „Жълтия флаг“, от онези, които монасите носят на броениците си.

— Защо? — попитах аз.

— Резонаторът ще ти позволи да установиш контакт с Ангелите.

— А задължително ли е да го гълтам? Защо да не може да го държа зад бузата си? Или просто в джоба?

— Най-вероятно ще ти се прииска да го изхвърлиш — каза Менелай. — Но след като го глътнеш, вече няма да можеш.