Виктор Пелевин - Пазителят

Николо III поклати отрицателно глава.

— Не бихме издребнявали. Работата е в това, че двама от предишните Пазители, които се опитаха да проведат ритуала, бяха убити.

— Убити? — рязко издишах. — Никога не съм чувал някой от предишните Пазители да е починал от насилствена смърт.

— В интерес на истината е имало много повече такива случаи — каза Пазителят. — Ние просто ги пазим в тайна. Аз не съм първият, носещ името Николо III. С онзи, който беше преди мен, по нищо не се различавахме. Ти обаче си съвсем друг.

Това прозвуча съвсем зловещо и абсурдно — но веднага повярвах.

— Кой ги е убил? — попитах аз.

— Наричаме го Великия фехтовач.

— Странно име.

— Мнозина го мислят за обладан от мъст демон, упоменат в дневника на Павел. Аз лично не вярвам в това — необяснимо е защо фехтовачът се появи едва сега. Разбира се, може да се предположи, че последните две столетия той старателно е тренирал в ада. Кой е той всъщност, откъде идва и що за сила го управлява, не ни е известно. Може би зад Великия фехтовач се крие някой от великите солики, придобили невероятна власт над Флуида. Но в този случай Ангелите трябва да виждат как той създава вихър от Флуида, а те такова нещо не засичат.

— Нещо друго известно ли ни е? — попитах аз.

Николо III безсилно разпростря ръце.

— Нищо. Фехтовачът се появява и изчезва неразбираемо как. Дори не знаем машина ли е, голем или живо същество. Знаем само, че произволно променя формата си.

— Вие самият виждали ли сте го?

— Да — каза Николо III. — Точно затова сега предимно седя в креслото. Мога да ходя, но не ми е особено приятно.

— Нима Ангелите не могат да ни защитят?

Николо III дрезгаво се засмя.

— Ангелите, да знаеш, сами се нуждаят от нашата защита. Особено сега… Но хайде днес да не задълбаваме в това, Алекс.

Аз не възразявах — на мен самия започваше да ми се струва, че през последните няколко минути научих прекалено много държавни тайни. Но един въпрос все пак ми се изплъзна от устата:

— Нима Ангелите не са всезнаещи? Не са вездесъщи? Не са всесилни?

— Не и в този случай — каза Николо. — Тук с нищо не могат да ни помогнат. Така че да бъдеш Пазител не е почивка, Алекс. Това е тежък и опасен труд.

— Готов съм да се подложа на опасността вместо вас, Ваше Безличество — казах аз с ръка на сърцето.

— Благодаря. Но природата на властта ни е такава, че това е невъзможно. Ти ще трябва да почакаш до моята смърт — която може би не е твърде далеч.

— Защо смятате така?

— След година ние ще се опитаме отново да организираме Saint Rapport . Ако не се получи, моето място ще заемеш ти… Ако мястото изобщо оцелее.

Аз се поклоних — да се отговори по друг начин на тези думи би било нетактично.

— Живей в усамотение — продължаваше Пазителят. — Никой не трябва да знае, че си мой приемник. Нека те смятат просто за мой син, който е завършил обучението си. Това ще ти отвори всяка врата и ще запуши всяка уста. Най-важното е, че ще си в безопасност. Ще гледат на теб като на обикновен пропиляващ живота си безделник.

— Какво трябва да правя? — попитах аз.

Черната маска на лицето на Пазителя не се промени, но по едва забележимото помръдване на клепачите му почувствах, че той се усмихва.

— Пропилявай живота си. Весели се и върви по пътищата на сърцето си, само гледай да не си прекършиш врата. Но да знаеш…

Николо III замълча и аз разбрах, че очаква от мен продължение.

— Върховното същество ще ти потърси сметка — тихо довърших аз.

Той кимна.

— Именно. Но това са си ваши работи, хе-хе. Аз ще помоля за друго — не прекратявай тренировките си по визуализация. Имаш великолепни данни и способностите ти ще бъдат от полза. Наставник ще ти бъде моят помощник и приятел Галилео — той те очаква в коридора. Ще имаш и други учители. За най-важното аз ще ти разкажа лично… А сега аз се сбогувам.

Пазителят с известно усилие се изправи, повдигна брадичката си и затвори очи. Раменете му потрепнаха няколко пъти и той замря. Стори ми се, че се превърна в собствената си кукла.

А после разбрах — изобщо не ми се е сторило. Сега пред мен наистина стоеше типичната кукла на Пазителя, от онези, които украсяват храмовете на Единния култ. Това бе впечатляващ начин за приключване на аудиенцията.

След трикратен поклон отстъпих заднешком, а когато куклата на Негово Безличество се скри зад завоя, се обърнах и тръгнах назад по коридора охлюв.

Веднага щом стъпих в приемната, вратите зад гърба ми се затвориха. В приемната както и преди нямаше никой. Отпуснах се върху стола и започнах да обмислям чутото.