Виктор Пелевин - Пазителят

Камбанката отново настоятелно зазвъня. Отхвърлих всички съмнения и страхове и решително тръгнах напред.

В дъното на коридора имаше златно кресло, покрито с тигрова кожа. В креслото седеше Далай Папа — Великият магистър на „Жълтия флаг“, Пазителят на Идилиум Николо III, облечен със същия оранжев халат като секретаря, но със символите на висшия медиум — и ме гледаше през прорезите на черната си маска.

Той не бе единственият, който носеше такава — вече съм виждал няколко високопоставени лица с подобни маски. Може би така е било прието в някакъв вътрешен орден, чиято униформа Пазителят облича по същите съображения, по които и владетелите от Старата земя се обличали като хусари (без да споменаваме, че никой не познаваше Пазителя в лице и той би могъл да се представя вечер за Харун ал-Рашид 27 27 Харун ал Рашид (763-809) — най-известният халиф от династията на Абасидите. Известен с това, че заедно със своя везир Джафар излизал нощем, преоблечен като прост селянин. ).

Помня от училище, че от богословска гледна точка към Далай Папа са уместни три обръщения: „Ваша Променливост“, „Ваше Безличество“ и „Ваше Страдалчество“.

Обикновено се използва думата „Безличество“, тъй като може да се отнася не само към лишената от постоянното „аз“ природа на Пазителя (която, както е известно, той споделя с всичко същностно), но и към маската му, което придава на това обръщение свеж либерално светски оттенък. Двете други титли, приравняващи Пазителя към други феномени на Вселената, се използват само в свещените документи — използването им при среща се смята за фамилиарност.

— Ваше Безличество…

Извърших пред Пазителя тройна прострация 28 28 Специален поклон, използван в будистката практика. — както го изисква етикетът (обикновено завършилите държавните училища извършват ритуала пред празното кресло на Далай Папа). Като приключих, застинах на колене.

— Може да станеш — каза Пазителят. — Знаеш ли защо си тук?

— Не, Ваше Безличество — отговорих, докато се изправях.

— Ако с мен се случи нещо, ще се наложи ти да седнеш в това кресло. Ти си моят приемник. Така да се каже резервният Пазител. Изобщо не приличаш на мен.

— Аз…

— Надявам се — продължаваше Пазителят, — че в близките години няма да се стигне дотам. Но такава бе волята на Ангелите. Ти си тук най-вече благодарение на тях.

Той се подхилкваше, като че ли в това имаше нещо смешно.

— Нали си се досещал за какво те карат насам? Когато се покайваше в каретата?

— Не — отговорих аз.

Не лъжех.

— Аз пък разбрах веднага — каза той. — Просто заради броя на мъченията, които ми се наложи да си спомня. Струваше ми се, че те задължително трябва да бъдат увенчани с някое окончателно и всеобхватно издевателство — като финален акорд в симфония. Сигурен съм, че и твоят живот не е бил сладък. Та нали си Де Киже. Ти наистина ли не си мислеше за нищо мрачно?

Спомних си, че етикетът изисква от събеседника на Пазителя пределна откровеност.

— Мислих — признах си аз. — За смъртта. Но съвсем за кратко.

Пазителят се разсмя.

— Ти, Алекс, си оптимист. Прекрасна черта за бъдещия Пазител. Постарай се да запазиш това си качество.

— Оптимист ли? — удивих се аз. — Струва ми се, че мислих за възможно най-мрачното.

Събеседникът ми поклати глава.

— Пазителят не е наместник на Тримата Възвишени, както ви учат — каза той. — Пазителят е военен. А за военния смъртта е почивка. Трябва да я заслужиш.

— Но може да стигнеш и незаслужено до нея.

— Да, често така и става — кимна Пазителят. — Как мислиш, защо през последните двадесет години никой от Пазителите не е провеждал Saint Rapport ? Защо всеки път са го насрочвали и отменяли?

Въпросът ме прати в задънена улица. Никога не бях се замислял за това. Думите Saint Rapport почти нищо не означаваха за мен — нито веднъж не бях го виждал. Последният беше проведен по мое време, но тогава бях още твърде малък.

Знаех, разбира се, че това е името на един от главните празници на Идилиум, за който много солики се връщат от личните си пространства. Това било красиво зрелище — Пазителят се появявал пред хората в старинен мундир от времето на Павел Велики, на кон и с шпага в ръка; ритуалът вероятно е означавал много за официалната ни идентичност — но никакъв смисъл, с изключение на карнавалния, в него не виждах.

— Икономисват се средства?

Предположението ми беше логично: знаех, че по време на Saint Rapport на централния площад за всеобщо удоволствие се сублимират огромно количество глюки и това събитие сериозно натоварва хазната.