Чак Паланик - Невидими изчадия

Мъжът на гишето „До поискване“, който ме помоли да удостоверя самоличността си, до голяма степен трябваше да се довери на честната ми дума. Снимката на шофьорската ми книжка като нищо можеше да е и на Бранди. Това означава за мен много изписани листчета, за да обясня как изглеждам сега. През цялото време в пощата поглеждам встрани, за да проверя дали не съм момичето на ФБР от плаката с най-издирваните престъпници.

Почти половин милион долара — това са около единайсет кила десет и двайсетдоларови банкноти в кашон. Плюс това вътре заедно с парите има и розова бележчица от Еви, която ми пише дрън-дрън-дрън, ако някога пак те видя, ще те убия. По-щастлива не мога да бъда.

Преди Бранди да види до кого е адресирана пратката, отлепям етикета.

Едно от предимствата ми на модел беше, че телефонният ми номер не беше включен в указателя, така че Бранди не би могла да ме издири, в който ще да е град. Бях никъде. А сега се връщаме към Еви. Към участта на Бранди. През целия обратен път двамата с Елис пишем картички от бъдещето и ги пускаме през прозорците на колата, докато пътуваме на юг по междущатската № 5 с два километра в минута. С четири километра по-близо до Еви и нейната пушка на всеки две минути. Сто и двайсет километра по-близо до съдбата с всеки изминал час.

Елис пише: Раждането ти е грешка и ти прекарваш целия си живот в опити да я поправиш.

Електрическият прозорец на линкълна се отваря с жужене един сантиметър и Елис пуска картичката по попътната струя на междущатската №5.

Пиша: Прекарваш целия си живот, превръщайки се в Господ, а после умираш.

Елис пише: Когато сам не споделяш проблемите си, негодуваш, когато изслушваш проблемите на другите хора.

Аз пиша: Всичко, което прави Господ, е да наблюдава и да ни убива, когато му станем скучни. Никога, никога не трябва да бъдем скучни.

Минете към това как четем обявите за продажби на недвижими имоти и търсим големи къщи, обявени за продан. Винаги го правим, когато пристигнем в нов град. Сядаме в някое приятно тротоарно кафене, пием капучино, поръсено с шоколад, и четем вестника, после Бранди се обажда на всички посредници по недвижими имоти, за да разбере в кои домове все още живеят хора. Елис прави списък на къщите, които да обиколим утре.

Настаняваме се в хубав хотел и подремваме. След полунощ Бранди ме събужда с целувка. С Елис отиват да продадат стоката, която събрахме в Сиатъл. Тия двамата сигурно се чукат. Не ми пука.

— Не — казва Бранди. — Госпожица Александър няма да се обажда на сестрите Риа, докато е в града. Още повече, тя е твърдо убедена, че единствената вагина, която си струва да притежаваш, е онази, за която си плащаш сама.

Елис е застанал на отворената врата към хотелския коридор, същински супергерой, който аз искам да пропълзи в леглото ми и да ме спаси. Ала от Сиатъл насам той ми е брат. А не може да си влюбен в брат си.

Бранди казва:

— Искаш ли дистанционното?

Тя включва телевизора и виждаме Еви, уплашена и отчаяна, с огромната си тупирана дъгоцветна коса във всички нюанси на русото. Евелин Котрел ООД, любимото шкарто на всички, се препъва из публиката в студиото, облечена в рокля с пайети, и врънка хората да ядат месните й субпродукти.

Бранди сменя каналите.

Бранди сменя каналите.

Бранди сменя каналите.

След полунощ Еви е навсякъде и предлага каквото има на сребърен поднос. Зрителите в студиото не й обръщат внимание и се гледат на монитора, стегнати в примката на реалността, и се гледат как се гледат как се гледат и както всеки път, когато се гледаме в огледало, се опитват да разберат кой е този човек отсреща.

Тази примка няма край. Рекламата я снимахме двете с Еви. Как може да съм била толкова тъпа? Напълно сме впримчени в себе си!

Камерата се задържа върху Еви и онова, което почти я чувам да казва, е „Обичай ме“.

Обичай ме, обичай ме, обичай ме, обичай ме, обичай ме, обичай ме, обичай ме, аз ще бъда всеки, когото ти поискаш. Използвай ме. Промени ме. Ще стана близначка с големи гърди и голяма коса. Разглоби ме. Превърни ме, в каквото щеш, но само ме обичай.

Върнете се към онзи път, когато двете с Еви ни снимаха на едно сметище, в кланица, в морга. Ходехме къде ли не, за да изглеждаме добре в сравнение с обстановката, и сега разбирам, че онова, което най-вече съм мразела у Еви, е, че тя е една суетна, тъпа лигла. Но онова, което най-много мразя, е, че тя е съвсем същата като мен. Всъщност в действителност мразя себе си и затова мразя кажи-речи целия свят.