Чак Паланик - Невидими изчадия

Кога бъдещето — написа някога Елис на гърба на една картичка — се превърна от обещание в заплаха?

Пъхвам картичката между брошурите за вагинопластика и дипляните за лабиапластика, затъкнати между страниците на книгата за мис Рона. Корицата представлява сателитна снимка на урагана Блондинка, минаващ покрай Западното крайбрежие на нейното лице. Блондинката гъмжи от перли, а тук-таме блещука по нещичко, вероятно диаманти.

Изглежда много щастлива. Пъхам книгата обратно във вътрешния джоб на сакото на Бранди. Събирам козметиката и хапчетата, пръснати по плотовете, и ги слагам настрана. Слънчевите лъчи влизат през илюминатора под нисък, много нисък ъгъл, а пощата ще затвори скоро. Все още не сме взели парите от застраховката на Еви. Поне половин милион долара по мои сметки. Какво можеш да направиш с всички тези пари, не знам, но съм сигурна, че ще разбера.

Бранди е изпаднала в тежко състояние на прическова злополука и затова я разтърсвам.

Очите на Бранди в цвят „Патладжанени мечти“ трепват, примигват, трепват, присвиват се.

Косата й е цялата сплескана на тила.

Бранди се надига на лакът.

— Знаеш ли — казва тя, — дрогирана съм, така че става да ти го кажа. — Бранди ме поглежда — наведена съм над нея и й протягам ръка, за да й помогна да стане. — Трябва да ти кажа — казва Бранди, — че наистина те обичам. — И продължава: — Не мога да знам как ще го приемеш, но искам да бъдем семейство.

Брат ми иска да се ожени за мен.

Подавам ръка на Бранди. Тя се обляга на мен, после се обляга на ръба на един плот. И казва:

— Нямам предвид да сме като сестри — казва тя. — Остават ми още дни от Подготовката в реалния живот.

Крадене на дрога, продажба на дрога, купуване на дрехи, наемане на луксозни коли, връщане на дрехи, поръчване на коктейли — не бих нарекла това „реален живот“, по никакъв начин.

Обкичените с пръстени длани на Бранди разцъфват докрай и приглаждат плата на полата й отпред.

— Все още си имам цялото оригинално оборудване — казва тя.

Едрите длани продължават да галят и гладят чатала на Бранди. Тя се обръща странично към огледалото и оглежда профила си.

— Трябваше да падне след година, но тъкмо тогава срещнах теб — казва тя. — От седмици си бях стегнала багажа в хотел „Конгрес“ с надеждата, че ще дойдеш да ме спасиш. — Бранди обръща другия си профил пред огледалото и се оглежда. — Толкова много те заобичах, че си помислих, може би не е твърде късно?

Бранди маже с гланц горната си устна, после и долната, попива устните си със салфетка и пуска голямата графитена целувка в тоалетната раковина. И казва с новите си устни:

— Имаш ли представа как се пуска водата?

Киснах върху тази тоалетна чиния с часове, но не, така и не забелязах как се пуска водата. Излизам в коридора, така че ако Бранди иска да ми мели на главата, ще се наложи да ме последва.

Бранди се препъва на вратата на банята, там, където се събират плочките и килимът в коридора. Токът на едната й обувка е счупен. Там, където чорапът й се е закачил за рамката, се е пуснала бримка. Тя се е вкопчила за равновесие в една полица с кърпи и лакът по ноктите й се е напукал.

Бляскавата анална кралица на съвършенството казва:

— Мамицата му.

Принцеса Принцеса крещи по мен:

— Не че наистина искам да бъда жена — крещи тя.

— Почакай! — крещи Бранди. — Правя го само защото това е най-голямата грешка, за която мога да се досетя. Глупаво и самоунищожително е и всеки, когото попиташ, ще ти каже, че греша. Точно затова трябва да стигна докрай.

Бранди казва:

— Не разбираш ли? Защото сме така дресирани да живеем живота си правилно. Да не допускаме грешки — казва тя. — Според мен колкото по-голяма изглежда грешката, толкова по-голям шанс ще имам да се измъкна от клопката и да заживея истински живот.

Като Христофор Колумб, плаващ към гибел на края на света.

Като Флеминг и неговата плесен по хляба.

— Истинските ни открития идват от хаоса — крещи Бранди. — От отиването на място, което изглежда нередно, тъпо, глупашко.

Царственият й глас кънти навсякъде из къщата. Тя крясва:

— Не бягай от мен, когато съм отделила минута, за да се обясня!

Нейният пример е жена, която катери планина — няма рационална причина да се катери така упорито и за някои хора това е глупава лудост, злополука, грешка. Катерачката може би гладува и мръзне, дни наред се бъхти и страда, но накрая изкатерва върха. Може би това я променя, но единственото, което й остава, е нейната история.