Чак Паланик - Невидими изчадия

Чувството е за пълен и върховен контрол над всичко. Минете към деня, когато всички ние ще бъдем мъртви и нищо от това няма да има значение. Минете към деня, когато тук ще има друга къща и хората, живеещи в нея, няма и да подозират, че някога сме съществували.

— Къде си ходила? — пита Бранди.

В непосредственото бъдеще, бих й отговорила.

Минете към Бранди и мен — не можем да намерим Елис никъде. Еви и всичките тексаски Котрели пък не могат да намерят своя младоженец и всичките се кискат с онзи нервен смях. Коя ли шаферка е забягнала с него, питат всички. Ха-ха.

Дръпвам Бранди към вратата, ала тя ми изшътква. Елис и младоженеца ги няма… сто тексасци пият здраво… тази нелепа булка в огромната си травеститска булчинска рокля… това е прекалено забавно за Бранди, че да си излезе точно сега.

Минете към Еви, която изкарва грамадната си карнавална платформа от килера със свити в юмруци ръце и развят подире й воал. Еви крещи как била намерила тоя гъзолизец, тоя педераст, новоизлюпения й съпруг, наведен да се наслаждава на анален секс в килера със старото гадже на кого ли не.

О, Елис.

Спомням си всичките му порно списания и всички детайли на аналния секс, оралния секс, федероса, фистинга, фелчинга. Можеш и до болница да се докараш в опитите си да си духаш сам.

О, просто зашеметяващо.

Разбира се, отговорът на Еви на всичко е да си вдигне кринолина и да изтича на горния етаж за пушката, само че сега спалнята й се е превърнала в огромна стена от пламъци, парфюмирана с „Шанел № 5“, през която тя трябва да вкара карнавалната си платформа. Всеки върти телефоните за спешна помощ. Никой не си е направил труда да влезе в килера и да види какво става там. Хората не щат да знаят какво ли може да става вътре.

Иди, че разбери, но тексасците сякаш се чувстват много по-добре в близост до опустошителен пожар, отколкото до анален секс.

Спомням си нашите. Скатология и водни спортове. Садо и мазохизъм.

Докато чакат Еви да изгори до смърт, всички си наливат наново питиета и се нареждат в подножието на стълбите във фоайето. От килера се чуват яки плесници. От болезнените, дето първо си плюеш на ръката.

Бранди — каквато си е социално неприемлива — Бранди започва да се смее.

— Ще падне веселба — казва ми тя с ъгълчето на графитената си уста. — Пуснах шепа слабителни в последното питие на Елис.

О, Елис.

В цялата тази суматоха Бранди можеше да се измъкне, ако не се беше разсмяла.

Нали разбирате, точно тогава Еви излиза от огнената завеса горе на стълбището. С пушка в ръка. От изгорялата сватбена рокля са останали само стоманените обръчи, от копринените цветя в косата й — телените скелети, цялата й руса грива е изпепелена. Еви слиза бавно надолу по стълбите, стъпка-пауза-стъпка, с мерник, сочещ Бранди Александър.

Всички гледат нагоре към Еви, както е само по тел и пепел. Пищното й транссексуално тяло е цялото омазано с пот и сажди. Всички гледаме Евелин Котрел в нейния голям обединителен миг и тя изкрещява:

— Ти!

Тя крясва на Бранди Александър над дулото на пушката:

— Пак ми го причини! Пак пожар!

Стъпка-пауза-стъпка.

— Мислех те за най-добрата си приятелка — казва тя. — Да, наистина спях с гаджето ти, но кой не спеше? — казва Еви с пушката в ръце.

Стъпка-пауза-стъпка.

— Не ти стига, че си най-добрата и най-красивата — продължава Еви. — Повечето хора, де да изглеждаха толкова добре като тебе, щяха да ходят по вода до края на живота си!

Стъпка-пауза-стъпка.

— Но не — нарежда Еви. — Ти трябва да унищожиш всички други.

Пожарът на втория етаж пълзи надолу по тапетите във фоайето, сватбените гости грабват палтата и чантите си и всичките се юрват навън с подаръците, среброто и кристала.

От килера се носи пляскането по задник.

— Млъкнете там вътре! — крясва Еви и отново се обръща към Бранди. — Може да ме тикнат за няколко години в затвора, но ти ще отидеш в пъкъла далеч преди мен!

Чува се как спусъкът щраква.

Пожарът пълзи по стените.

— Ох, божичко! Да! Исусе Христе! — крещи Елис. — Ох, Боже, свършвам!

Бранди млъква. По-голяма и по-хубава отвсякога, царствена, ядосана и обидена, сякаш всичко това е някаква огромна шега, Бранди Александър вдига великанската си длан и си поглежда часовника.

А аз сега ще стана единствено дете.

Можех да спра всичко в този миг. Можех да махна воала, да кажа истината, да спася човешки живот. Аз съм аз. Бранди е невинна. Ето моя втори шанс. Можех, преди години, да отворя прозореца на спалнята и да пусна Шейн вътре. Можеше да не се обаждам толкова пъти в полицията и да им разправям, че нещастният случай с него не е бил нещастен случай. Но ми пречи онази история как Шейн изгори дрехите ми. Как обезобразяването превърна Шейн в център на внимание. И ако сега махна воала си, ще се превърна просто в изчадие, в далеч не съвършена обезобразена жертва. Ще бъда единствено такава, каквато изглеждам. Истината, само истината и нищо друго, освен истината. Честността е най-скучното нещо на планетата Бранди Александър.