Чак Паланик - Невидими изчадия

— Снимайте! По-бързо снимайте! Той губи кръв! Минете към операцията.

Минете към следоперационния период. Минете към това как отвеждам сестра Катрин настрани — дребничката сестра Катрин е прегърнала коленете ми и така ги стиска, че аха-аха ще се строполя на земята. Тя ме поглежда — и двете сме изцапани с кръв — и аз я моля писмено:

Моля те.

Направи това за мен, моля те, много е важно. Ако наистина искаш да ме направиш щастлива.

Минете към Еви, инсталирана като в токшоу под прожекторите в „Бръмбах“ — бъбри с майка си, с Манъс и новобрачния си съпруг и им разказва как е срещнала Бранди години преди всички нас в някаква група за взаимопомощ на хора, сменили пола си. И как всеки има нужда от разтърсващо бедствие от време на време.

Минете по-нататък, към един ден, скоро, когато на Манъс ще му поникнат гърди.

Минете към мен, коленичила до болничното легло на брат ми. Цветът на кожата му е такъв, че не знаеш къде свършва синият болничен халат и къде започва Шейн — толкова е блед. Това е брат ми, слабичък и блед, с неговите хилави ръце и пилешки гърди. Кестенявата коса е залепнала за челото му — той е човекът, с когото помня, че израснахме заедно. Сглобен от клечки и птичи костици. Шейн, когото бях забравила. Шейн отпреди злополуката с лака за коса. Не знам защо го забравих, но Шейн винаги изглеждаше много нещастен.

Минете към нашите у дома вечер — прожектират домашни филмчета на стената на бялата си къща. Прозорците отпреди двайсет години, идеално напаснати със сегашните. Тревата, сливаща се с тревата.

Нашите с Шейн призраци — дечица, които търчат насам-натам и се радват едно на друго.

Минете към сестрите Риа, скупчени около болничното легло, с мрежички за коса над перуките и хирургически маски на лицата. Облечени са в избелели зелени болнични дрехи, които са накичили с фалшиви брошки „Херцогинята на Уиндзор“ — леопарди с блещукащи по тях петна от диаманти и топази. Колибрита със смарагдови тела.

Аз искам само Шейн да бъде щастлив. Втръснало ми е от самата мен — аз, мразещата.

Дай ми освобождение.

Втръснал ми е този свят, където нищо не е такова, каквото изглежда. Прасета, които само изглеждат тлъсти. Семейства, които изглеждат щастливи.

Дай ми избавление.

От онова, което само прилича на щедрост. Онова, което само прилича на любов.

Светкавица.

Не искам повече да бъда себе си. Искам да бъда щастлива и искам Бранди Александър да се върне. Това е първият истински последен срок в живота ми. Нямам къде да отида — не и такава, каквато съм сега, която съм сега. Това е първото ми истинско начало.

Докато Шейн спи, сестрите Риа се скупчват около него и го украсяват с малки дарове. Пръскат брат ми с „Л’ер дю тан“, все едно е някакво градинско растение.

Нови обеци. Нов шал „Ермес“ около главата му.

Козметиката е подредена в идеални редове на хирургически поднос до леглото и Софонда казва:

— Овлажнител! — и протяга длан.

— Овлажнител — повтаря Кити Литър и пъхва тубичката в дланта на Софонда.

Софонда протяга ръка и заповядва:

— Коректор!

Вивиен пъха друга туба в ръката й и казва:

— Коректор.

Шейн, зная, че не ме чуваш, но няма нищо, защото аз не мога да говоря.

С чести, леки мазки Софонда нанася с гъбичка коректора върху тъмните торбички под очите на Шейн. Вивиен закичва с диамантена брошка болничния му халат.

„Мис Рона“ спаси живота ти, Шейн. Книгата във вътрешния ти джоб забави куршума достатъчно и само циците ти изригнаха. Раната е повърхностна — плът и силикон.

Влизат цветари с букети ириси, рози и шибой.

Силиконът ти се спука, Шейн. Куршумът проби имплантите ти и се наложи да ги извадят. Сега можеш да си сложиш колкото големи гърди искаш. Така казаха сестрите Риа.

— Фон дьо тен! — казва Софонда и започва да го втрива в линията на косата му.

— Молив за вежди! — заръчва тя, а по челото й избива пот.

Кити подава молива и повтаря:

— Молив за вежди.

— Попий ме! — казва Софонда.

И Вивиен попива челото й с гъба.

Софонда казва:

— Молив за очи!

А аз трябва да тръгвам, Шейн — докато ти все още спиш. Но искам да ти подаря нещо. Искам да ти подаря живот. Това е третият ми шанс и не искам да го провалям. Можех да отворя прозореца. Можех да попреча на Еви да те застреля. Истината е, че не го направих, и затова ще ти дам своя живот — аз вече не го искам.

Пъхам чантичката си под едрата, обкичена с пръстени длан на Шейн. Разбирате ли, големината на мъжките ръце е единственото нещо, което пластичните хирурзи не могат да променят. Единственото, което винаги ще издава момиче като Бранди Александър. Просто няма начин да скриеш ръцете.