Чак Паланик - Невидими изчадия

Вътре са всичките ми документи, актът ми за раждане, всичко мое. Оттук нататък ти можеш да станеш Шанън Макфарланд. Моята кариера. Цялото това внимание. Твое е. Всичко и всеки. Надявам се, че ти стига. Само това ми остана.

— Основен цвят! — нарежда Софонда и Вивиен й подава най-светлия нюанс сенки за очи „Патладжанени мечти“.

— Цвят на клепача! — командва Софонда и Кити й подава следващата отсянка.

— Контурен цвят! — казва Софонда и Кити й подава най-тъмния нюанс.

Продължи кариерата ми, Шейн. Накарай Софонда да ти намери първокласен договор, не някакви си там местни благотворителни тъпотии. Ти вече си Шанън Макфарланд, мама му стара. Ще скочиш право на върха. След една година искам да пусна телевизора и да те видя как гола отпиваш диетична кола на забавен каданс. Накарай Софонда да ти сключи големи, национални договори.

Стани прочута. Стани мащабен обществен експеримент по получаването на онова, което не искаш. Открий, че ценностите, на които са ни учили, не струват. Открий добро в онова, което светът нарича зло. Давам ти живота си, защото искам цял свят да те познава. Искам целият свят да прегърне онова, което мрази.

Открий от какво най-много те е страх — и се засели там.

— Извивачка за мигли! — казва Софонда и извива миглите на спящия Шейн.

— Туш за мигли! — казва тя и гримира миглите му със спирала.

— Изключително — казва Кити.

А Софонда казва:

— Още не сме се издокарали.

Шейн, аз ти давам живота си, шофьорската си книжка, старите си ученически бележници, защото приличаш на мен повече, отколкото си спомням аз да съм приличала на себе си някога. Защото ми е втръснало да мразя, да се гиздя и да разказвам на себе си стари истории, които, първо на първо, никога не са били верни. Втръснало ми е да бъда винаги аз първа, аз първа, аз първа.

Огледалце, огледалце от стената.

И моля те, не ме издирвай. Бъди новият център на внимание. Преуспей, бъди красив и обичан и всичко останало, което исках да бъда аз. Аз вече го преодолях. Искам само да бъда невидима. С тия воали може да стана ориенталска танцьорка. Да се замонаша и да отида да работя в колония за прокажени, където никой не е пълноценен. Ще стана хокеен вратар и ще нося маска. Големите увеселителни паркове наемат само жени да се разхождат костюмирани като анимационни герои, защото хората не искат някакъв непознат извратеняк да прегръща децата им. Мога да стана голяма анимационна мишка. Или куче. Или пате. Не знам, но съм сигурна, че ще разбера. Няма как да избягаш от съдбата си — тя просто идва. И денем и нощем бъдещето постоянно приижда към теб.

Погалвам бледата ръка на Шейн.

Давам ти живота си, за да докажа на себе си, че мога, наистина мога да обичам някого. Дори и когато не ми плащат за това, аз мога да давам любов, щастие и очарование. Разбираш ли, бебешката храна, липсата на говор, бездомието и невидимостта — това съм в състояние да понеса, но трябва да знам, че мога да обичам някого. Напълно и докрай, завинаги и без надежда за възнаграждение — просто като волеви акт, аз ще обичам някого.

Навеждам се, сякаш мога да целуна лицето на брат си.

Оставям чантичката си и всичките представи за това коя съм, пъхнати под ръката на Шейн. Оставям зад гърба си и историята как някога съм била толкова красива, че съм можела да вляза в някоя стая, приклещена във впита рокля, и всички да се обърнат да ме гледат. Милиони репортери да ме снимат. Оставям зад гърба си и идеята, че това внимание си струва усилията ми да го получа.

Имам нужда от нова история.

Онова, което сестрите Риа направиха за Бранди Александър.

Онова, което Бранди правеше за мен.

Онова, което трябва да се науча сама да правя за себе си. Да пиша собствената си история.

Нека брат ми да бъде Шанън Макфарланд.

Нямам нужда от такова внимание. Вече не.

— Молив за устни! — казва Софонда.

— Гланц за устни! — казва тя.

Тя казва:

— Кървим!

И Вивиен се навежда със салфетка да попие излишното графитено от брадичката на Шейн.

Сестра Катрин ми донася онова, за което много я помолих. Това са снимките, лъскавите ми снимки двайсет на двайсет и шест по бяла риза. Те не са нито добри, нито лоши. Нито грозни, нито хубави. Просто показват как изглеждам. Истината. Моето бъдеще. Обикновената реалност. И аз свалям воалите си — рязаната дантела, муселина и тюла, и ги оставям на Шейн да ги намери в нозете си.

В този миг те не ми трябват. И в следващия. И в по-следващия — завинаги.

Софонда закрепва грима с пудра и Шейн вече го няма. Брат ми, хилав и блед, пръчки и птичи костици нещастника, го няма.