Уильям Берроуз - Голият обяд

Пътуващ бивш пандизчия и циркаджия, хипохондрици, изгорили докторите в Тексас…

А никой, който е с всичкия си, няма да отиде при доктор в Луизиана. Щатски Дрога Закон.

Най-накрая стигнахме в Хюстън, където познавам един аптекар. Не съм идвал тук от пет години, но той вдига глава и един бърз поглед му е достатъчен, за да ме познае, просто кимва и казва:

— Почакай ме там на бара…

Аз сядам, изпивам чаша кафе и след малко той идва, сяда до мен и казва:

— Какво искаш?

— Четвъртинка ПГ 5и сто немби 6.

— Ела след половин час — той кима.

Когато се връщам, той ми подава един пакет и казва:

— Петнайсе долара… Внимавай.

Да ядеш ПГ е страшен масраф, трябва да изгориш първо алкохола, после да замразиш камфора и да извадиш кафявата течност с капкомер — непременно трябва да го изядеш вена, защото иначе получаваш абсцес, а обикновено свършваш с абсцес при всяко положение, независимо къде го инжектираш. Най-добре си е да го пиеш с немби… И така, ние го изливаме в една бутилка от перно и се запътваме към Ню Орлианс, покрай дъгоцветни езера и оранжеви газови пламъци и блата и купища боклук, алигатори, пълзящи сред счупени бутилки и тенекиени кутии, неоновите арабески на хотелите, безделничещи сводници кряскат мръсотии на минаващите коли от островчета боклук…

Ню Орлианс е мъртъв музей. Наобикаляме Борсата, като вдишваме ПГ и намираме веднага Човека. Мястото е малко и полицаите знаят кой продава, така че той си вика к’во значение има и продава на кой да е. Запасяваме се с хероин и обратно към Мексико.

Назад през Лейк Чарлс и земята на мъртвите монетни автомати, южния край на Тексас, шерифи, убийци на негри, ни оглеждат от главата до петите и проверяват документите на колата. Нещо ти пада от сърцето, като пресечеш границата с Мексико и изведнъж пейзажът те удря — между него и теб няма нищо — пустиня, планини лешояди; малки въртящи се частици, а другите така близо, че чуваш как крилата разцепват въздуха (сух, хриплив звук), и когато забележат нещо, те се изливат от синьото небе, това разбиващо гадно синьо небе на Мексико, надолу в черна фуния… Карахме цяла нощ, сутринта пристигнахме в топло мъгливо място, лаещи кучета и шум от течаща вода.

— Томас и Чарли — казах аз.

— Какво?

— Това е името на този град. На морското равнище. Оттук направо започваме да се изкачваме — три хиляди метра — уцелих се и заспах на задната седалка. Тя беше добър шофьор. Достатъчно е някой да хване кормилото и ти става ясно.

Мексико Сити, където седи Лупита като ацтекска богиня на Земята, неохотно даваща малките хартиени пакетчета с гадни херолайна.

— Продаването създава по-голяма зависимост от употребата — казва Лупита. Пласьорите, които не употребяват, имат зависимост от съприкосновението с другите. Агентите също я получават. Вземи Бредли Купувача. Най-добрият наркоагент в занаята. Всеки би го помислил за наркоман. Имам предвид, че той може да отиде направо при пласьора и просто да го пипне. Толкова е анонимен, сив и призрачен, че пласьорът след това не го помни. И така ги оправя един след друг…

Купувачът прилича все повече и повече на дрога. Не може да пие. Не може да го дига! Зъбите му падат. (Както бременните жени губят зъбите си, хранейки непознат, така дрогите губят жълтите си кътници, хранейки абстиненцията.) Непрекъснато смуче захарна пръчка. Бейби Рут го кефят особено силно.

— Направо е отвратително да гледаш как гадно Купувача смуче тия захарни пръчки — казва едно ченге.

Купувача придобива злокобен зелено-сив цвят. Факт е, че тялото му си произвежда собствена дрога или неин еквивалент. Купувача има здрави връзки. Вътрешен Човек, можеш да кажеш. Или той така си мисли.

— Ще се затворя в стаята си — казва той. — Ебал съм ги всичките. Тъпанари и от двете страни. Аз съм единственият завършен човек в занаята.

Но го обзема копнеж като силен черен вятър през кокалите. И Купувача залавя един млад наркоман и му дава наркотици да го направи.

— Уф… добре — казва момчето. — Какво искаш от мен да направя?

— Искам просто да се отъркам о теб и да се надрусам.

— Пфу… Добре, хубаво… Но защо не го направиш физически като хората?

По-късно момчето седи в едно кафене заедно с двама колеги и топят кейка си.

— Най-гнусното нещо, което някога съм преживявал — казва той. — Някак си той стана мек и блудкав като желе и ме обгърна. И после целият се навлажни като със зелена слуз. Предполагам, че е достигнал до някакъв страшен оргазъм… Аз почти истерясах от това зеленото по мене, а той вонеше като стар изгнил пъпеш.