Уильям Берроуз - Голият обяд

Това са кокаиновите ужаси… Седни, облегни се, успокой се и яж много Прост Обикновен Морков.

Денят на мъртвите: полудях от глад и изядох захарния череп на моя малък Уили. Той се разплака и трябваше да изляза за друг. Минах покрай бара за коктейли, където пръснаха главата на Джей Лей, събирача на облози.

В Куернавака, или май беше в Такско?, Джейн среща сводник тромбонист и изчезва в облак опиумен пушек. Сводникът е един от онези дърдорещи и умуващи артисти — по такъв начин омърсяваше нежния пол, като караше своите пички да поглъщат всички тия лайна. Той непрекъснато разширяваше своите теории… изпитва някое от момичетата и го заплашва, че ще го зареже, ако тя не е запомнила всеки нюанс от последната му унищожителна атака срещу логиката и човешкия образ.

— И така, маце. Аз съм дал достатъчно. Но ако ти не искаш да го приемеш, аз просто нищо не мога да направя.

Пушенето на опиум за него беше ритуал и беше много пуритански настроен към дрогата, подобно на много пушачи. Твърдеше, че опиумът го пренасял в свръхсини гравитационни полета. Имаше мнение по всеки въпрос: какво бельо е здравословно, кога да се пие вода, как да си бършеш гъза. Лицето му бе лъскаво и червено, носът — огромен, широк и гладък, малките му червени очи светваха, щом погледнеше към някоя жена, и угасваха, щом погледнеше към нещо друго. Рамената му бяха много широки и загатваха изроденост. Държеше се така, все едно не съществуваха други мъже, предаваше заповедите си до мъжката част на персонала относно ресторанта и магазина чрез дамско посредничество. И никой Мъж никога не бе влизал в тайното му, пусто място.

Той оставя дрогата и носи опиум. Аз си дръпвам три пъти, Джейн го погледна и плътта й кристализира. Аз скочих и изкрещях:

— Страх ме е! — и избягах от къщата. Изпих една бира в едно ресторантче — мозаичен бар, резултати от конни надбягвания и плакати с тореадори — и чаках да дойде автобусът за града.

Една година по-късно в Танжер чух, че била умряла.

И така, възложено ми е да отговарям за работата на доктор Бенуей в „Ислям Инкорпорейтид“.

Д-р Бенуей е бил повикан за съветник на Свободната република, място, отдадено на свободна любов и неспирно къпане. Поданиците са добре приспособени, услужливи, честни, толерантни и най-вече чисти. Но призоваването на Бенуей показва, че не всичко е наред зад хигиеничната фасада: Бенуей е манипулатор и координатор на символни системи, специалист по разпита във всяка негова фаза, промиване на мозъци и контрол. Не бях виждал Бенуей от неговото внезапно заминаване от Анексия, където неговата задача бе ТД — Тотална деморализация. Първият ход на Бенуей бе да премахне концентрационните лагери, да забрани масовите арести и, освен при специални и ограничени обстоятелства, изтезанията.

— Не одобрявам бруталността — казва той. — Не е ефективна. От друга страна, продължителният тормоз, без физическо насилие, причинява, когато е майсторски приложен, несигурност и усещане за особена вина. Трябва да се имат предвид няколко правила или, по-скоро, няколко ръководни принципа. Пациентът не трябва да разбере, че тормозът е преднамерена атака от страна на античовешки враг срещу неговата лична идентичност. Той трябва да чувства, че както и да бъде третиран, той го заслужава, защото той е (никога не се уточнява защо) ужасно грешен. Голата нужда на зависимите от контрол трябва да бъде прилично задоволена чрез своеволна и усложнена бюрокрация, така че пациентът да не може да контактува пряко с врага си.

Всеки поданик на Анексия бе задължен да си извади и да носи със себе си по всяко време пълна папка с документи. Гражданите можеха да бъдат спирани на улицата по всяко време. Контрольорът, който може да бъде в обикновени дрехи, във всякакви видове униформи, често в бански костюм или пижама, понякога чисто гол, само с една значка, закопчана на зърното, след като провери всеки документ, го подпечатва. При следваща проверка гражданите трябва да покажат правилно поставените печати от последната проверка. Контрольорът, когато спре голяма група, проверява и подпечатва картите само на няколко души. А другите подлежат на арест, тъй като картите им не са подпечатани. Арест означава „временно задържане“. Тоест, затворникът ще бъде освободен ако и когато Декларацията с Обяснения, правилно подписана и подпечатана, бъде одобрена от Помощник-съдията по Обясненията. Тъй като този служител почти не влизаше в кабинета си, а Декларацията с Обяснения трябва да бъде представена лично, обяснителите прекарваха седмици и месеци на опашки в неотоплени учреждения, без столове и тоалетни.