Уильям Берроуз - Голият обяд

— Все пак е лесна печалба.

Момчето въздъхна примирено.

— Да. Предполагам, човек може да свикне с всичко. Имам среща утре пак с него.

Нуждата на Купувача става по-остра. На всеки половин час трябва да презарежда. Понякога кръстосва предградията и подкупва ключаря на участъка да го пусне в килия с дроги. Стига до там, че никаква доза контакт не го друса. На този етап получава призовка от Областния инспектор:

— Бредли, твоето поведение е породило слухове — и се надявам заради теб, да не са нищо повече от слухове — това е толкова немислимо отвратително, че… имам предвид жената на Цезар… така че Отделът трябва да бъде извън всяко подозрение… със сигурност извън подозрения като тези, които ти очевидно си възбудил. Сваляш нивото на занаята. Готови сме да приемем незабавно оставката ти.

Купувачът се хвърля на земята и пълзи до ОИ.

— Не, Шефе, Човече, не… Отделът е моят живот.

Той целува ръката на ОИ и пъха пръстите му в устата си (ОИ трябва да усети беззъбите му венци), хленчейки, че е загубил зъбите си „ф слубътъ“.

— Моля ви, шефе, ще ви бърша гъза, ще ви мия мръсните капути, ще ви лъскам обувките с мазнината от носа си…

— Наистина, това е напълно отблъскващо! Нямаш ли гордост! Трябва да ти кажа, че чувствам определено отвращение. Имам предвид, че има нещо, ааа, гнило в теб и миришеш на купчинка тор — той постави парфюмирана кърпичка пред лицето си. — Трябва да те помоля незабавно да напуснеш този кабинет.

— Ще направя всичко, шефе, всичко — съсипаното му зелено лице се разцепва в ужасяваща усмивка. — Аз съм още млад, шефе, и съм доста силен, когато ми кипне кръвта.

ОИ сочи към вратата с отпаднала ръка, повдига му се и плътно притиска кърпата към устата си. Купувачът стои прав и замечтано гледа към ОИ. Тялото му започва да капе като върбовата клонка на търсач на вода. Потича напред…

— Не! Не! — крещи О.И.

— Шлуп… шлуп, шлуп — след един час намерили Купувача в еуфория на стола на ОИ. ОИ бил безследно изчезнал.

Съдията:

— Всичко показва, че вие по някакъв немислим начин… хъм… сте асимилирали Областния инспектор. За нещастие няма никакви доказателства. Бих препоръчал да бъдете затворен, или по-скоро сипан в някоя институция, но аз не знам нито едно място, подходящо за човек от вашата класа. С неохота трябва да се разпоредя за вашето освобождаване.

— Този трябва да стои в аквариум — казва арестувалият го служител.

Купувача сипе ужас сред хората в занаята. Дрогите и агентите изчезват. Като прилеп вампир той пръска ефлувиум, усойна зелена мъгла, която анестезира жертвите му и ги прави напълно беззащитни в обгръщащото му присъствие. След успешен улов той се скрива в дупката си за няколко дни като натъпкана боа удушвач. Накрая го хващат, докато храносмила Комисаря по наркотиците и го унищожават с огнепръскачка — предварителното производство постановило, че средствата са били оправдани, тъй като Купувача бил загубил принадлежността си към човечеството и бил, следователно, същество без вид и заплаха за наркозанаята на всички нива.

В Мексико номерът е да намериш местна дрога с държавна рецепта, която ти осигурява определено количество всеки месец. Нашият Човек беше Стария Айк, който бе прекарал по-голямата част от живота си в Щатите.

— Пътувах с Айрин Кели, а тя беше страшна жена. В Бът, щата Монтана, я хваща кокаиновият страх и тя хуква из хотела, като крещи, че я преследват китайски ченгета със сатъри за месо. Познавах онзи полицай в Чикаго, смъркаше кока и обикновено идваше във форма на кристали, сини кристали. Полудява един ден и започва да крещи, че Федералните служби го преследват, изтичва по тази уличка и си напъхва главата в кофата за боклук. Аз му казах: „Какво мислиш, че правиш?“, а той казва: „Разкарай се или ще те застрелям. Добре съм се скрил.“

Този път ще сме на кокаин. Бързо го изяж, синко. Може да го усетиш как влиза, чист и студен в носа и гърлото и после поток от съвършено удоволствие нахлува в мозъка и включва кокавръзките. Бели експлозии разбиват главата ти. След десет минути искаш още… ще пресечеш целия град за още. Но ако не можеш да се вредиш за кока, ядеш, спиш и забравяш.

Това е копнеж само на мозъка, нужда без чувства и без тяло, призрачна нужда, гранясала ектоплазма, изхвърлена от стара дрога, кашлящ и плюещ в абстинентната сутрин.

Една сутрин се събуждаш и взимаш коктейл хероин-кокаин, под кожата си усещаш буболечки. 1890 ченгета с черни мустаци блокират вратите и се надвесват през прозорците, ръмжат и под разтворените им устни се показват сини и силно релефни значки. Дроги маршируват през стаята, пеейки Мюсюлманска Погребална Песен, носят тялото на Бил Гейнс, стигмите от убожданията горят с нежен син пламък. Целеустремени шизофренични детективи душат подлогата ти.