Уильям Берроуз: Голият обяд

Знаех и всички други знаеха, че са пуснали Диска по петите ми. И ако моите малолетни клиенти се раздрънкаха:

— Той ме насили да върша всякакви ужасни сексуални работи, в замяна на дрога — щях да целуна улицата за довиждане.

И така, ние се запасихме с хероин, купихме си на старо един Стъдибейкър и се отправихме на Запад.

Блюстителят се измъкна, като симулира шизофрения:

— Аз стоях извън себе си и се опитвах да спра тези линчове с призрачни пръсти… Аз съм призрак и искам това, което всеки призрак иска — тяло — след Дългото бдение из неухайни космически улички, където никакъв живот е единствено безцветната никаква миризма на смърт… Никой не може да я вдиша и помирише през розовите спирали от хрущял, украсени с кристални сополи, лайняно 4време и чернокръвни филтри плът.

Той стоеше в продълговатите сенки на съдебната зала, лицето му разкъсано, подобно на разцепена ципа от похотта и глада на ларвени органи, които помръдват в колебливата ектоплазмена плът на абстиненцията (по време на Първия разпит след десет дни в изолатора), плът, която се разсейва при първото тихо докосване на дрога.

Видях това с очите си. Четири килограма и половина, загубени за десет минути, в едната ръка спринцовката, а с другата ръка си държеше панталоните, за да не му паднат, абдикиралата плът гореше с хладен жълт ореол, там в една хотелска стая в Ню Йорк… по нощното шкафче кутии от бонбони, три пепелника, от които се спускаха каскади от цигарени фасове, мозайка от безсънни нощи и внезапни хранителни нужди на наркомана, грижещ се за бебешката си плът…

Блюстителя е осъден от Федералния съд по обвинение в линч и е пратен във Федералната лудница, специално пригодена да съдържа призраци: прецизно, прозаично въздействие на вещи… умивалник… врата… тоалетна… решетки… ето ги… това е това… всички линии, ясно изрязани… нищо отвъд… Без Изход… Без Изход изписано на всяко лице…

Първоначално физическите промени настъпваха бавно, но после отскочиха напред на черни глътки, падаха през рехавата му тъкан и заличиха човешките очертания… В неговото място на абсолютна тъма устата и очите на един орган, който се хвърля напред, за да щракне с прозрачните си зъби… но що се отнася до функция и разположение той няма постоянен орган… полови органи никнат отвсякъде… ректуми се отварят, дефекират и се затварят… целият организъм си променя цвета и плътността в мигновени пренагаждания…

Селянина е обществено зло с пристъпите си, както той ги нарича. Ето че го обзема Балъка Отвътре, а това е изригване, което никой не може да охлади. В покрайнините на Филаделфия той изскача от колата, за да се разправя с някакъв патрул и ченгето му хвърля един поглед и ни арестува всичките.

Седемдесет и два часа и още пет дроги в килията заедно с нас. Тъй като не искам да си разкривам стеша пред тези гладни нещастници, налага се да омайваме ключаря и след като му дадохме злато, се озовахме в отделна килия.

Далновидните дроги, известни като катериците, пазят стешово в случай на арест. Всеки път, когато се инжектирам, пускам по няколко капки в джоба на жилетката си, хастарът е твърд от стаф. В обувката си имам пластмасов капкомер, а в колана съм си закопчал една безопасна игла. Знаете как се описва приложението на капкомера и иглата: „Тя сграбчи безопасна игла, покрита с кръв и ръжда, издълба огромна дупка в крака си, зяпнала подобно на безсрамна, гноясала уста, очакваща невъобразимата среща с капкомера, който тя заби в отворената рана. Но Отблъскващата й трескава нужда (гладът на насекомите на сухо място) е счупил капкомера някъде из плътта на разпраното й бедро (напомнящо по-скоро на плакат, агитиращ срещу почвената ерозия.) Но на нея не й пука. Тя дори не вади парчетата стъкло, просто гледа кървавия си хълбок със студените безизразни очи на търговец на месо. Какво й пука за атомната бомба, за дървениците, жертвите на рака, Взаимоспомагателното дружество очакваше да си получи обратно непослушната й плът… Сладки Сънища, Пантопонова Розо.“

Реалност — отщипваш малко плът от крака и бързо забиваш и вадиш иглата. Тогава нагласяш капкомера над , не във дупката и бавно и внимателно вкарваш разтвора, за да не пръска навън… Когато сграбчих бедрото на Селянина, плътта се оформи в ръката ми подобно на восък и така си остана, а от дупката бавно се запроцежда капка гной. А аз никога не съм пипал живо тяло, студено като тялото на Селянина във Филаделфия…

Реших да го подрежа, дори и ако това значеше удушваческа забава. (Това е английски селски обичай, предназначен да елиминира възрастни или приковани към легло близки. Семейство, страдащо от подобни роднини, организира „удушваческа забава“, на която гостите трупат дюшеци върху старците в тежест, покатерват се най-отгоре и се напиват.) Селянина е пречка в работата и трябва да бъде заведен в бордеите на света. (Това е африканска практика. Официално е известна като „Водача вън“, има за цел отвеждането на старите хора в джунглата и оставянето им там.)