Уильям Берроуз: Голият обяд

Веднъж го придружих при обиколката му. Знаете как старите хора загубват срам, когато се хранят, и като ги гледаш ти се драйфа? Старите дроги са същите със стафа. Те ломотят и пищят при вида му. Лиги потичат по брадата им, стомасите им къркорят, червата им стържат в перисталтични движения, докато си приготвят дрогата, разтварят благоприличната телесна кожа и очакваш всеки момент един голям протоплазмен мехур да бльопне и да обгърне дрогата. Наистина е отвратително да видиш това.

— Е, и моите момчета ще са така един ден — помислих аз философски. — Не е ли странен животът?

И така, обратно към търговската част на града, покрай спирката на „Шеридан Скуеър“, в случай, че ченгето се спотайва в някое от килерчетата, където чистачите си държат метлите.

Както казах това не можеше да продължава. Знаех, че са се захванали с тяхната полицейска зла магия — сложили са мои кукли в „Лийвънуърт“.

— Няма смисъл да забиваш игли в този, Майк.

Чух, че Чепин са го очистили с кукла. Онзи стар евнух, ченгето, просто си седял в едно съседно мазе и бесел една негова кукла — ден и нощ, година след година. И когато Чепин го обесиха в Кънектикът, намерили този стар гад със счупен врат.

— Паднал по стълбите — казват. Старите полицейски тъпотии.

Дрогата е обградена от магия и табута, клетви и амулети. Мога да открия моя пласьор от Мексико Сити с радар.

— Не тази улица, следващата, надясно… сега наляво. Сега пак надясно — и ето го там, беззъбо лице на старица и заличени очи.

Познавам този пласьор, той ходи насам-натам и си тананика мелодия и всеки, който мине край него, я подема. Той е толкова сив и призрачен и анонимен, че те не го виждат и си мислят, че мелодията идва от собствените им глави. Така клиентите са на „Усмивки“ или на „В настроение съм за любов“ , или „Казват, че сме твърде млади за любов“ , или каквато е там песента за деня. Понякога можеш да видиш петдесет, приличащи на плъхове, дроги, пищящи от болки, които тичат след момче с хармоника, и ето го Човека, седнал на плетен стол, който хвърля хляб на лебедите, дебел травестит разхожда афганистанската си хрътка из Източната част, стар пияница пикае на ел. пост, радикален еврейски студент раздава листовки на „Уошингтън Скуеър“, дървесен лекар, един екстерминатор, рекламен агент в Недик, се обръща към касиера на малко име. Световната мрежа от дроги, настроена на струна от гранива сперма, които се стягат в мебелирани стаи, треперят в абстинентната сутрин. (Хората на Стария Пийт смучат черния пушек в задната стаичка на китайска пералня и Меланхоличното Бебе умира от свръхдоза време и внезапно спиране на дъха.) В Йемен, Париж, Ню Орлиънс, Мексико Сити и Истанбул — треперещи под пневматични чукове и парни лопати, кряскахме наркомански псувни един на друг, но никой от нас не ги чуваше и Човека се подаде от един парен валяк и аз успях да хвърля кофа катран. (Бележка: Истанбул е сринат до основи и построен наново, особено мръсните наркомански квартали. В Истанбул има повече хероиномани, отколкото в Ню Йорк Сити.) Живите и мъртвите, абстинентни или друсани, болни или натъпкани с хероин, се спускат по люлката на дрогата и Пласьора яде Чоп Сюи на улица „Долорес“, Мексико, топи кекс в автомат, разгони Уличната борса с глутница лаещи Хора. (Бележка: Хора е нюорлеански сленг за наркополицаи.)

Старият китаец загребва вода от реката с ръждиво тенекиено канче, мие йен покс, твърд и черен като сгурия. (Бележка: Йен покс е пепелта от изсушен опиум.)

Добре, лъжицата и помпата ми са у ченгето и знам, че са се включили на моята честота, водени от онова сляпо ухо, известно като Уили Диска. Уили има кръгла дискова уста, обградена от чувствителни, щръкнали черни косми. Сляп е, защото веднъж друсал в очната си ябълка, носа и небцето му са изядени от смъркане на Херо, тялото му е маса от изпъстрена с белези тъкан, твърда и суха като дърво. Сега може да яде хероина само през устата, понякога изхвърля дълга струя ектоплазма и чувства тихата честота на дрога. Той проследява пътя ми през целия град, през стаи, от които вече съм излязъл, и ченгетата попадат на някакви младоженци от Сиукс Фолс.

— Хайде, Лий! Излез от дупката си! Знаем те — на мъжа кура му пада веднага.

Сега Уили се разгорещява и можеш винаги да го чуеш навън в тъмнината (той се активизира само през нощта) как хленчи, и да усетиш ужасната настойчивост на тази сляпа, търсеща уста. Когато отидат да арестуват някого, Уили става неконтролируем и устата му прегризва дупка направо във вратата. Ако ченгетата не бяха там да го обуздаят с малко стаф, той щеше да изсмуче соковете на всяка дрога, до която се докопа.