Уильям Берроуз: Голият обяд

— Колко ще трае епидемията? — запитах аз.

— Толкова дълго, колкото можем да я поддържаме… И да… може би афтозата ще се разпростре и в Южна Америка — каза той замечтано.

Ако искате да промените или да унищожите пирамида от поредни числа, променяте или премахвате числата в основата. Ако искаме да унищожим дрогапирамидата, трябва да започнем с дъното на пирамидата — Наркомана на улицата , — и да престанем донкихотските нападения към така наречените „босове“, непосредствено заменими. Наркоманът на улицата, който се нуждае от дрога, за да живее, е единственото незаменимо звено в аритметиката на дрогата. Когато няма наркомани, които да купуват дрога, няма да има и наркотрафик. Докато съществува нуждата от дрога, ще има и кой да я обслужва.

Наркоманите могат да бъдат излекувани или поставени под контрол — това значи разрешена доза морфин, под минимално наблюдение, подобно на носителите на тиф. Когато това бъде направено, дрогапирамидите на света ще се срутят. Доколкото ми е известно, Великобритания е единствената страна, която прилага този метод за разрешаването на наркопроблема. Там има около петстотин наркомани, поставени под контрол. В друго поколение, когато поставените под контрол наркомани умрат и бъдат открити болкоуспокояващи, функциониращи на не-опиумен принцип, вирусът на дрога ще бъде като едрата шарка — затворена страница, медицински куриоз.

Ваксината, която може да изпрати вируса на дрога безвъзвратно в миналото, съществува. Това е Апоморфинното лечение, открито от един английски лекар, чието име не мога да спомена, тъй като нямам неговото разрешение да го използвам, както и да цитирам от книгата му, базирана върху тридесет години апоморфинно лечение на наркомани и алкохолици. Съединението апоморфин се получава при загряването на морфин с хидрохлорен ацид. Открито е много преди да бъде използвано за лечение на наркомани. С години апоморфинът, който няма никакви наркотични или болкоуспокояващи свойства, е използван единствено като еметик — да предизвиква повръщане в случай на отравяне. Действа директно на центъра за повръщане в малкия мозък. Намерих това лекарство в края на наркоманския си път. Живеех в една стая в Арабския квартал на Танжер. От една година не се бях къпал, нито си бях сменял дрехите, нито ги бях свалял освен за да забия иглата във влакнестата сива вдървена плът на пределната зависимост. Не бях чистил стаята си нито веднъж. Празни кутии от ампули и боклуци бяха натрупани до тавана. Токът и водата бяха спрени отдавна поради неплатени сметки. Не правех абсолютно нищо. Можех осем часа да съзерцавам върха на обувката си. Размърдвах се единствено когато ежечасната доза дрога прекратеше въздействието си. Ако дойдеше приятел на гости — а те рядко идваха, тъй като нямаше много-много на какво да гостуват, — аз си стоях, без да ме е грижа, че някой е навлязъл в полезрението ми — сив екран, все по-празен и смътен — и без да ме е грижа, когато той излезеше от него. Ако бе умрял там на място, щях да продължа да си стоя така и да гледам върха на обувката си, в очакване да му пребъркам джобовете. Няма ли? Защото никога нямах достатъчно дрога — никой никога няма. Два грама морфин на ден, и пак не беше достатъчно. Дълго чакане пред аптеки. Бавенето е правило в бизнеса с дрога. Човекът винаги закъснява. Това не е случайно. В света на дрогата няма нищо случайно. На наркомана му се преподава непрекъснато един и същи урок — точно какво ще се случи, ако не си плати дозата. Намери пари, иначе… Изведнъж дозата ми започна да скача. Два грама и половина, четири грама на ден. И пак не бе достатъчно. Не можех да плащам.

Стоях с последния си чек в ръка и осъзнах, че това бе последният ми чек. Взех следващия самолет за Лондон.

Докторът ми обясни, че апоморфинът действа върху малкия мозък, регулира метаболизма и нормализира кръвообращението така, че ензимната система на зависимостта се разрушава за период от четири или пет дни. Щом малкият мозък се регулира, апоморфинът може да бъде спрян и приложен само в случай на ремисия. (Никой не се друса с апоморфин. Няма нито един случай на пристрастяване към апоморфина.) Съгласих се да бъда подложен на лечение и влязох в клиника. През първите двадесет и четири часа бях буквално обезумял параноик, както повечето наркомани при остра абстиненция. Този делириум бе разсеян с двадесет и четири часова интензивна терапия с апоморфин. Докторът ми показа диаграмата. Бях получавал минимални количества морфин, които не биха могли да обяснят липсата на по-остри абстинентни симптоми като мускулни и стомашни спазми, треска и моя личен специален симптом — Студеното Горене, подобно на огромен кошер, покриващ тялото и натъркан с мента. Всеки наркоман си има свой собствен симптом, който пречупва остатъците от самоконтрол. Някой член липсваше в уравнението на абстиненцията — и този член можеше да бъде само апоморфинът.